Политиката на кралство Йордания трудно може да се нарече просъветска, но крал Хюсеин трябваше умело да лавира, за да запази трона си в Аман. Ето защо от време на време се налагаше да купува и съветско оръжие, въпреки че въоръжението на неговия Хашемитски арабски легион беше предимно западно. Въпреки това в Аман все още действаше група от тридесет съветски военни съветници, оглавявана от военното аташе на руското посолство. Истърхаус се беше запознал с него по време на едни изпитания на съветска техника в пустинята източно от Акаба, където представяше своите саудитски клиенти. На връщане Истърхаус се отби в Аман.
Полковник Кутузов, военното аташе, за когото Истърхаус беше сигурен, че е от разузнаването, се оказа там и двамата вечеряха заедно. Американецът беше изумен от скоростта, с която реагираха руснаците. Две седмици по-късно те се свързаха с него в Рияд, за да му предадат, че определени хора биха желали да се срещнат с неговите „приятели“ в условия на изключителна дискретност. Той получи дебел пакет с инструкции за пътуването, който лично отнесе в Хюстън, без да го отваря.
Юли
От всички комунистически държави Югославия е страната с най-облекчен режим по отношение на туризма. Още повече, че входна виза може да се получи със съвсем малко формалности на летище Белград. В средата на юли, в един и същи ден, но с различни полети, в Белград пристигнаха петима мъже. Летяха с редовните линии от Париж, Рим, Виена, Лондон и Франкфурт. Тъй като всички имаха американски паспорти, на никого не беше нужна виза и за страните, от които пристигаха. Петимата подадоха молби и получиха едноседмични туристически визи — едната виза бе получена сутринта, две по обяд, а другите две следобяд. И петимата заявиха, че отиват на лов за глигани и елени в известния ловен резерват Караджорджево, преустроена за целта стара крепост на брега на Дунав, предпочитана от богати западняци, приютила веднъж дори вицепрезидента на Америка Джордж Буш. При издаването на визите им и петимата изразиха намерението си на път към ловната хижа да прекарат една нощ в суперлуксозния хотел „Петроварадин“ в Нови Сад, на 80 километра северозападно от Белград. И всеки от тях нае такси до хотела.
Смяната на служителите от граничния контрол изтичаше на обяд, затова само един от американците попадна под погледа на служителя Павлич — таен информатор на КГБ. Два часа след като Павлич се беше освободил от дежурство, на бюрото на съветския резидент в посолството в Белград лежеше неговият доклад.
Този ден Павел Керкорян не беше в най-добрата си форма. Предишната нощ се беше прибрал много късно — причината не беше само служебна. Но какво би могъл да стори, когато жена му беше дебела и не спираше да мърмори и да се оплаква, докато той не можеше да устои на тези русокоси босненски момичета. Освен това, вече съвсем служебно, беше имал обилен обяд с един от членовете на югославския централен комитет, който пиеше здраво и когото Керкорян се надяваше да завербува в скоро време. Понечи да остави доклада на Павлич на една страна — напоследък американците се стичаха на тълпи в Югославия и беше невъзможно да проучиш всички. Но нещо в името го смути. Не фамилията — тя беше съвсем обикновена, но къде беше срещал това „Сайръс“?
Един час по-късно намери отговора на този въпрос направо в кабинета си. В един от последните броеве на списание „Форбс“ имаше статия за живота на Сайръс В.Милър. Понякога случайностите изиграват решаваща роля. Имаше нещо странно в цялата работа, а жилавият арменец от КГБ не обичаше странните неща. Защо трябваше един близо осемдесетгодишен човек, известен с патологичната си ненавист към комунистите, да дойде на лов за глигани точно в Югославия и то с редовен полет, при положение, че беше достатъчно богат, за да отиде на лов за каквото си ще в Северна Америка с частния си самолет? Той повика двама от подчинените си, младоци, току-що пристигнали от Москва, като се надяваше, че няма да оплескат работата. (Както беше споделил неотдавна със свой колега от ЦРУ на един коктейл, напоследък трудно можеше да разчиташ на добри помощници. Човекът от ЦРУ беше изразил пълното си съгласие по този въпрос.)
Агентите на Керкорян говореха сърбохърватски, но въпреки това той ги посъветва да се осланят на шофьора, югославянин, който беше добре запознат с обстановката. Същата вечер му се обадиха от една телефонна будка в хотел „Петроварадин“ и майорът от КГБ побесня от яд, защото югославяните със сигурност подслушваха телефона. Каза им да потърсят друг телефон.