Някой почука на вратата вдясно от библиотеката в отсрещния край на стаята. Личният му секретар се подаде иззад вратата. Горбачов вдигна ръка да го изчака една секунда и се върна до бюрото си с трите телефона и ониксовата поставка за писалки.
След това кимна. Секретарят отвори широко вратата.
— Другарят Председател, другарю Генерален секретар — съобщи младият мъж и се оттегли.
Председателят беше униформен — съвсем естествено — и Горбачов го остави да прекоси цялата стая, без да го поздрави. След това се изправи и посочи с жест книжата, разпилени върху масата.
Председателят на КГБ, генерал Владимир Крючков, беше близък приятел, протеже и единомишленик на предшественика си, ултра-консерватора Виктор Чебриков. Генералният секретар се беше освободил от Чебриков по време на голямата чистка през есента на 1988 година, като по този начин беше елиминирал последния си мощен противник в Политбюро. Но нямаше друг избор, освен на негово място да назначи първия заместник-председател (Крючков). Едно уволнение беше достатъчно, две щяха да изглеждат като саморазправа. Всичко си има граници, дори в Москва.
Крючков погледна книжата и повдигна вежди. „Кучи син“ — помисли си Горбачов.
— Не беше нужно да ги биете пред камерите — каза Горбачов без какъвто и да било увод, както обикновено. — Шест западни телевизионни екипа, осем радиорепортери и двадесет журналисти, половината от тях американци. Дори на Олимпийските игри през 1980 нямахме толкова представители на медиите.
Крючков отново повдигна вежди.
— Това беше незаконна демонстрация на евреите, уважаеми Михаил Сергеевич. Лично аз по това време бях на почивка. Но съм напълно убеден, че офицерите от Второ главно управление са действали правилно. Демонстрантите не са се подчинили на заповедта да се разпръснат и моите хора са използвали обичайните в такива случаи методи.
— Стана на улицата, това е работа на милицията.
— Тези хора са метежници. Те са разпространявали антисъветска пропаганда. Погледнете плакатите. Това е от компетенцията на КГБ.
— Ами чуждата преса?
Шефът на КГБ сви рамене.
— Тези конски мухи се навират навсякъде.
„Да, ако предварително им се обадят и им подшушнат“ — помисли си Горбачов. Чудеше се дали това щеше да бъде достатъчен повод да се отърве от Крючков, но веднага прогони тази мисъл. За да уволни председателя на КГБ, той трябваше да убеди цялото Политбюро, а то никога нямаше да даде съгласието си заради няколко бити евреи. Но ядът му все още не беше минал и той нямаше намерение да премълчи мнението си. Това му отне пет минути. Крючков мълчаливо стискаше устни. Не му харесваше да бъде хокан от по-младия, но с по-голяма власт човек. Горбачов беше излязъл иззад бюрото си; двамата мъже бяха с еднаква височина — ниски и набити. Погледът на Горбачов, както обикновено, не потрепваше. В този момент Крючков допусна грешка.
В джоба му беше докладът от агента на КГБ в Белград, допълнен с някои смразяващи подробности от Кирпиченко в Първо главно управление. Информацията несъмнено беше достатъчно важна, за да я изложи лично пред Генералния секретар. Да върви по дяволите, реши обиденият шеф на КГБ. Нека да чака. И така докладът от Белград беше потулен.
Септември
Ървинг Мос се беше настанил в Лондон, но преди да напусне Хюстън, беше уговорил личен код за свръзка със Сайръс Милър. Той знаеше, че мониторите на Агенцията за национална сигурност във форт Мийд непрекъснато подслушват ефира, улавяйки милиарди думи от чуждестранните телефонни разговори, а компютрите ги анализират, за да открият макар и една, която би могла да представлява интерес. Да не говорим за англичаните от правителствената служба по комуникациите, за руснаците и изобщо за всеки един в днешно време, който би могъл да си подсигури подслушвателен пост. Затова пък обемът на търговския трафик е толкова голям, че стига нещо да не се набива на очи като много подозрително, би могло да мине незабелязано. Кодът на Мос се базираше на каталог за цени на зеленчуци, които непрекъснато пътуваха от слънчевия Тексас към мрачния Лондон. Той записваше списъка на цените по телефона, зачеркваше думите, запазвайки единствено цифрите и според датата в календара ги дешифрираше с помощта на бележниче за еднократна употреба, каквито само той и Сайръс Милър притежаваха.