Може би си спомняте, че когато в началото на седемдесетте години, след военните действия при Йом Кипур, цените на нефта скочиха неимоверно, предложихме да снабдяваме Западна Европа с природен газ посредством тръбопроводи. Това щеше да ни даде възможност да изградим необходимата снабдителна мрежа, защото западноевропейците бяха готови да финансират авансово този проект. Той обаче пропадна, тъй като американците нямаха полза от нас. В настоящия момент, след така нареченото „размразяване“, тази идея вероятно би била политически приемлива, но цените на нефта на западния пазар са ниски и никой не се нуждае от нашия природен газ. А когато изчерпването на нефта в глобален мащаб отново повиши цените до такава степен, че Западът да прояви предишния интерес към нашия природен газ, за Съветския съюз ще бъде вече твърде късно.
Следователно нито една от приемливите за нас алтернативи не е приложима на практика. Природният газ и атомната енергия не ни спасяват. Преобладаващото мнозинство от нашите производства и тези на партньорите ни, които разчитат изключително на нас за снабдяване с енергия, са неразривно обвързани с необходимостта от горива и суровини на базата на суровия нефт.
СЪЮЗНИЦИ:
Кратка справка за нашите съюзници в Централна Европа, които западната пропаганда нарича „сателити“ на Съветския съюз: независимо, че общата им продукция, основно от малките залежи край Плоещ, Румъния, възлиза на 2 милиарда барела годишно, това е само капка в морето в сравнение с техните нужди. Останалото количество доставяме ние и това е една от връзките, с които ги държим в нашия лагер. Наистина ние одобрихме някои техни бартерни сделки с Близкия изток, за да се облекчим в известна степен от техните искания. Но ако те някога достигнат пълна зависимост от нас по отношение на петролните доставки, ставайки по този начин зависими от Запада, ще бъде само въпрос на време, при това на много кратък период от време, преди Източна Германия, Полша, Чехословакия, Унгария и дори Румъния да преминат в капиталистическия лагер.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ…
Маршал Козлов вдигна поглед към часовника на стената. Единадесет часът. Още малко и церемонията на летището щеше да започне. Той беше предпочел да не присъства. Нямаше никакво намерение да ухажва американците. Протегна се, стана и се върна до прозореца, без да изпуска доклада на Камински от ръцете си. На папката имаше гриф „Строго секретно“ и на Козлов вече му беше ясно, че документът трябва да остане такъв. Засягаше твърде парливи въпроси, за да позволи да се подмята из Генералния щаб.
До неотдавна всеки щабен офицер, който си позволеше такава откровеност като Камински, щеше да измерва кариерата си единствено в микрони, но Иван Козлов, макар и да беше заклет консерватор в почти всяка една област, никога не беше наказвал откровеността. Това май беше единственото нещо, което уважаваше у Генералния секретар. Макар да не одобряваше странните му идеи да се дават телевизори на селяните и перални на домакините, трябваше да признае, че пред Михаил Горбачов можеш спокойно да изразиш мнението си, без да получиш еднопосочен билет за Якутия.
Докладът на Камински се беше стоварил като гръм върху него. И преди знаеше, че положението с икономиката не се е подобрило след въвеждането на перестройката, но тъй като беше войник, той беше прекарал целия си живот в рамките на военната йерархия, а военните винаги имаха приоритетен достъп до ресурсите, материалите и технологиите, като това от своя страна даваше възможност на тяхното затворено общество да бъде единствената област в живота на Съветите, където упражняването на контрол върху качеството да не е само голи приказки. Фактът, че сешоарите на цивилните граждани се развалят бързо, или че обувките им пропускат вода, не беше негов проблем. А сега бяха изправени пред криза, която дори военните не можеха да избегнат. Знаеше, че най-лошото от целия доклад предстои като заключение. Все още изправен до прозореца, той продължи да чете.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Перспективите, пред които сме изправени, са само четири и всички те са твърде мрачни:
1. Можем да продължим да добиваме нефт с настоящите темпове, което абсолютно сигурно означава, че ще изчерпим запасите си най-много за осем години, след което ще излезем на световния пазар като купувачи, а това ще се случи във възможно най-лошия момент, точно когато световните цени на петрола ще започнат своето неумолимо и неизбежно покачване до непосилно равнище. Да купуваме при тези условия, за да задоволим дори част от нуждите си, ще означава да изразходваме изцяло резервите си от твърда валута, от сибирско злато и добива от диамантените мини, след което няма да ни остане нищо за закупуване на необходимите зърнени храни или за вноса на съвременни технологии, който е в основата на стремежа на Политбюро за модернизация на производството.