По всяко време дежуряха най-малко осем души от екипа, като четирима почиваха през уикендите. Дежурните бяха разделени на четири двойки — три смени, които бдяха през цялото денонощие и двама души, които придружаваха Саймън Кормак винаги когато напускаше къщата на Удсток Роуд. Агентите от Специалните служби бяха заплашили, че ще се оттеглят, ако не им бъде позволено да носят оръжие, а според законите на Кралството никой чужденец нямаше право да носи огнестрелно оръжие, когато се намира на територията на Великобритания. Въпросът бе решен компромисно: извън къщата американците бяха придружавани от въоръжен английски сержант от Специалните части. От техническа гледна точка американците действаха под неговия надзор и можеха да носят оръжие. Това, разбира се беше чиста формалност, но тъй като хората от Специалните части познаваха много добре Оксфордшир, услугите им като водачи бяха доста полезни и отношенията им с охраната бяха станали съвсем приятелски. Точно английският сержант бе изскочил от задната седалка на попадналата в засада кола и се бе опитал да използва своя „Смит & Уесън“, преди да бъде прострелян на Шотоувър Плейн.
Секунди след приемане на съобщението на умиращия агент в къщата на Удсток Роуд вилата се изпълни с викове и шум, докато останалата част от екипа скочи в другите две коли и полетя към Шотоувър Плейн. Маршрутът на кроса бе ясно обозначен и добре известен на всички. Нощният дежурен, с още един агент, остана в къщата и бързо се обади по телефона на двама души. Първият беше Крайтън Бърбанк във Вашингтон, който спеше дълбоко в този утринен час; вторият беше юридическият съветник на американското посолство в Лондон, който се бръснеше в дома си на Сейнт Джон’с Ууд.
Юридическият съветник на едно американско посолство винаги е агент на ФБР, а в Лондон този пост е много отговорен. Юридическите служби на двете страни поддържат постоянна връзка. Патрик Сеймър, който беше поел поста от Даръл Милс преди две години, се разбираше добре с англичаните и работата му доставяше удоволствие. Като чу съобщението, той пребледня и веднага се обади по специалната кодирана линия на Доналд Едмъндс, директора на ФБР, който в този момент спеше дълбоко в жилището си в Чеви Чейс.
Второто място, където бе прието обаждането по радиото, беше една патрулна кола на полицейския участък Темз Вали, който отговаряше за графствата Оксфордшир, Бъркшир и Бъкингамшир. Въпреки че американският екип, придружен от представителя на Специалните части, беше винаги близо до Саймън Кормак, по правило кола на полицейския участък Темз Вали непрекъснато се намираше на не повече от километър разстояние, готова да се отзове първа при евентуално повикване. Радиостанцията на патрулната кола, която в този момент обикаляше из Хедингтън, бе настроена на служебната честота и полицаите изминаха този километър за петдесет секунди. По-късно някои разправяха, че шофьорът и сержантът до него е трябвало да подминат мястото на засадата и да се опитат да настигнат микробуса на похитителите. Но това беше по-късно; в момента на Шотоувърския път лежаха три тела и те спряха, за да видят дали не биха могли да помогнат с нещо и/или да получат описание на нападателите. И за едното, и за другото беше вече твърде късно.
Третото място бе самият полицейски участък Темз Вали, който се намираше в селцето Кидлингтън. Нощното дежурство на сержант Джанет Рен щеше да свърши в седем и половина и тя тъкмо се прозяваше, когато в слушалките й прозвуча дрезгав глас с американски акцент. Джанет така се слиса, че за частица от секундата си помисли дали това не е някаква шега. След това погледна в един списък и натисна няколко клавиша на компютъра вляво от нея. В същия момент на монитора се появиха поредица указания, които силно изплашеното момиче започна да изпълнява съвсем точно.
След продължителното сътрудничество предишната година между полицейските части в Темз Вали, Скотланд Ярд, Министерството на вътрешните работи, американското посолство и Секретните служби, операцията за съвместна охрана на Саймън Кормак бе наречена Операция „Янки Дудъл“. Всички обичайни действия, както и мерки, които следваше да се предприемат в най-различни случаи — ако например синът на президента попаднеше в сбиване в някой бар, улична кавга, пътно произшествие, политическа демонстрация, бъдеше спешно приет в болница или пожелаеше да прекара известно време в друго графство — бяха заложени в компютъра. Сержант Рен беше активизирала кода за „отвличане“ и компютърът подаде съответните указания.