Само след няколко минути до нея вече стоеше старшият полицейски служител, който оглавяваше нощното дежурство и който, пребледнял от притеснение, започна да набира номера по телефона. Първият беше на шефа на Отдела за криминални разследвания (ОКР), който каза, че сам ще уведоми колегата си, старшия полицейски офицер, оглавяващ Специалните части (СЧ) към полицейския участък Темз Вали. Полицейският служител в Кидлингтън се обади и на заместник-началника на полицията (Оперативен отдел), който се канеше да нападне две варени яйца, когато телефонът в дома му иззвъня. Той се заслуша съсредоточено, след което даде няколко разпореждания и запита:
— Къде точно?
— Шотоувър Плейн, сър — отговори главният инспектор в Кидлингтън. — Делта Браво вече е там. Върнали са един частен автомобил, идващ от Уитли, двама други бегачи и една жена с куче, която идвала откъм Оксфорд. Двамата американци са мъртви; мъртъв е и сержант Дън.
— Боже Господи — въздъхна заместник-началникът на полицията. Това щеше да бъде решаващ случай в кариерата му и като шеф на Оперативния отдел, който винаги оглавява дейността на полицията, от него зависеше довеждането му до успешен край. Неуспехът беше недопустим. Той светкавично набра обороти.
— Изпратете бързо най-малко петдесет униформени полицаи там. С ограждащи колчета, чукове и лента. Да отцепят мястото… веднага. Всички свободни хора — там! Пътищата да се блокират. Улицата е проходима и от двете страни, нали? Откъм страната на Оксфорд ли са се измъкнали?
— Според Делта Браво — не — отговори човекът от полицейското управление. — Не знаем колко време е минало от нападението до обаждането на американеца. Но, ако не е било много, Делта Браво са се намирали на пътя при Хедингтън и твърдят, че никой не е минал край тях откъм Шотоувър. Ще разберем по следите от гумите. Там е разкаляно.
— Съсредоточете пътните прегради от север на юг, откъм източната страна — каза заместник-началникът. — Аз ще се обадя на началника на полицията. Изпратихте ли служебната кола?
— Вече трябва да е пред вас — отговори инспекторът от Кидлингтън.
И наистина беше тук. Заместник-началникът на полицията погледна през прозореца и видя колата, която при нормални обстоятелства трябваше да дойде четиридесет минути по-късно, да спира пред входа.
— Кой е тръгнал вече нататък? — попита той.
— Хора от криминалния отдел, от Специалните части, от групите за оглед на местопрестъплението, сега тръгват и униформените полицаи.
— Изтеглете всички детективи от текущите случаи — да започнат да обикалят и да разпитват. Аз тръгвам направо за Шотоувър.
— Докъде да поставим пътни прегради? — попита ръководителят на нощното дежурство в полицейския участък.
Заместник-началникът се замисли. По-лесно е да се разпореди поставянето на пътни прегради отколкото да се направи. Пътната мрежа на графствата около Лондон — исторически установени и гъсто населени — представлява лабиринт от междуселски пътеки и пътища и второразредни шосета, които свързват провинциалните градчета, селца и махали. Ако мрежата от прегради се разположи твърде далеч, ще трябва да се обхванат стотици пътища и пътчета, ако пък е твърде близо, разстоянието, което похитителите трябва да изминат, за да се измъкнат, ще се скъси значително.
— До границата на Оксфордшир — отговори кратко заместник-началникът.
Той затвори телефона, а след това отново вдигна слушалката и се обади на своя шеф — началника на полицията. В полицейските участъци на графствата ежедневната борба с престъпността се ръководи от завеждащия оперативния отдел. Началникът на полицията може да има иди пък да няма опит в пряката полицейска работа, но неговата задача засяга определянето на линията на поведение, поддържането на високия дух и създаването на съответния образ на полицията в очите на обществеността, както и постоянната връзка с Главното управление в Лондон. Докато набираше номера, заместник-началникът погледна часовника си: седем часът и трийсет и една минути сутринта.
Началникът на полицейския участък Темз Вали живееше в едно внушително, преустроено жилище на енорийски свещеник в селцето Блетчингдън. Той прекоси трапезарията и влезе в кабинета, за да вдигне слушалката на телефона, бършейки полепналото по устните си сладко. Когато чу новината, забрави за закуската си. Деветият ден на октомври щеше да започне зле за доста хора.
— Разбирам — каза той, след като изслуша известните до момента факти. — Да, продължавайте. Аз ще… се обадя в Лондон.