— Мисля, че мистър Едмъндс и мистър Бърбанк вече са научили — каза тя. — Съжалявам, че се налага първа…
След това му съобщи за станалото. Той стисна здраво слушалката и впи поглед в завесите, без да ги вижда. Устата му пресъхна, не можеше да преглъща. Чуваше думите… всичко, правим всичко възможно… най-добрите екипи на Скотланд Ярд… не могат да се измъкнат. Той каза „да“ и „благодаря“ и затвори. Изпитваше усещането, че някой го бе блъснал силно в гърдите. Помисли си за Майра, която още спеше. Трябваше да й каже. Тя щеше да го приеме много болезнено.
— О, Саймън — промълви той. — Саймън, момчето ми.
Знаеше, че не ще може да се справи сам. Имаше нужда от приятел, който да го замества, докато той се грижи за Майра. След няколко минути, когато се обади на оператора, гласът му бе спокоен.
— Свържете ме с вицепрезидента Одел, моля.
В жилището си във Военноморската обсерватория Майкъл Одел бе събуден по същия начин от агент на Секретните служби. Повикването беше недвусмислено и без обяснения. Моля, ела направо в президентския апартамент. На втория етаж. В кабинета. Веднага, Майкъл, веднага, моля те.
Вицепрезидентът от Тексас чу изщракването на телефона в другия край на линията и също затвори, почеса се по главата и свали обвивката на една ментолова дъвка. Това му помагаше да се съсредоточи. Той се обади да му изпратят кола и тръгна към гардероба. Одел беше вдовец, спеше сам и нямаше кого да разбуди. След десет минути, облякъл панталони, обувки и пуловер върху ризата, той седеше на задната седалка на голямата лимузина и се взираше в ниско подстригания врат на флотския шофьор и в светлините на нощния Вашингтон, докато най-сетне пред тях се открои осветеният силует на Белия дом. Той подмина Южния портик и Южния вход — и двата парадни — и влезе в коридора на приземния етаж през малката врата в западния край. Каза на шофьора да го изчака; предполагаше, че няма да се бави. Но сгреши. Беше 4 часът и 7 минути.
Висшият орган във Великобритания, който ръководи овладяването на кризисни ситуации, е спешно свикана комисия, членовете на която се подбират в зависимост от характера на кризата. Неизменно остава само седалището на комисията. Почти винаги това е залата за брифинги — тихо подземно помещение с климатична инсталация — в сградата на Секретариата на правителството, в съседство с Даунинг Стрийт. Комисията е известна под името КОБРА — по инициалите на залата (Кабинет Офис Брифинг Рум), където заседаваха.
Малко повече от час бе необходим на сър Хари Мариот й сътрудниците му да съберат „представителството“ — така той наричаше участниците — от домовете им, от влаковете, с които всеки ден пътуваха за работа или от пръснатите им из различни отдели кабинети, в сградата на Секретариата. Той зае председателското място в 9 часа и 56 минути сутринта.
Очевидно отвличането беше престъпление, с което щеше да се заеме полицията, числяща се към министерството на вътрешните работи. Но този случай беше много по-сложен. Освен вътрешното министерство, щеше да се наложи участието и на министъра на външните работи, който трябваше да поддържа връзка с Държавния департамент във Вашингтон, а по този начин и с Белия дом. Освен това, ако Саймън Кормак бе прехвърлен в Европа, тяхната намеса щеше да се окаже важна и в политическо отношение. Под разпореждане на външното министерство се намираха Тайните Разузнавателни Служби — MI6 или „Фирмата“, като действията им щяха да бъдат насочени към установяване евентуалното участие на чуждестранни терористични групи. Техният представител бе дошъл от Сенчъри Хаус, която се намираше от другата страна на реката, и щеше да докладва на „Шефа“.
Към вътрешното министерство освен полицията се числеше и Службата за сигурност — MI5, контраразузнаването, което проявяваше жив интерес към тероризма, тъй като засягаше вътрешните интереси на Англия. Техният представител беше дошъл от Кързън Стрийт, на Мейфеър, където вече бяха започнали масова и щателна проверка на досиетата на вероятните извършители. Беше установена връзка и с голям брой дълбоко законспирирани агенти, които трябваше да намерят отговор на особено парливия въпрос: Кой?
Министерството на отбраната беше представено от висш държавен служител, под чието разпореждане се намираше полкът на Специалните въздушни части в Херефорд. Ако местонахождението на Саймън Кормак и неговите похитители бъдеше бързо установено и се стигнеше до „обсадно“ положение, то твърде вероятно бе услугите на СВЧ да се окажат необходими за спасяване на заложника. Това беше една от тайните задачи, за чието изпълнение хората от СВЧ бяха специално обучени. Не беше нужно да се споменава, че взводът, който се намираше в постоянна тридесетминутна бойна готовност — в този случай, според графика за дежурство, парашутистите от Седми взвод на Ескадрила В — беше поставен без излишен шум в състояние на повишена бойна готовност (10 минути), а смяната им от двучасова — в тридесетминутна готовност.