Беше дошъл представител на министерството на транспорта, което отговаряше за всички пристанища и летища. Поддържайки постоянна връзка с Бреговата охрана и Митниците, неговото ведомство щеше да осъществява постоянно наблюдение над всички места, откъдето страната можеше да бъде напусната, тъй като основната задача сега бе Саймън Кормак да остане в Англия, при положение, че похитителите имаха наум нещо друго. Той вече бе разговарял с министерството на търговията и промишлеността, откъдето бяха подчертали, че е практически невъзможно да се провери всеки запечатан и опакован контейнер, предназначен за транспортиране извън страната. Независимо от това митничарите и служителите от Бреговата охрана щяха да бъдат особено бдителни спрямо всякакъв вид частни самолети, яхти или моторници, рибарски лодки, каравани или други превозни средства, които пренасяха голяма каса или човек на носилка или пък просто упоен или в безсъзнание човек.
Най-важният член на комисията обаче седеше вдясно от сър Хари: Найджъл Крамър.
За разлика от районните и градските полицейски управления в английските графства, полицията в Лондон, известна като Столична полиция, се оглавява не от полицейски началник, а от комисар. По численост тя е най-голяма в страната. Комисарят, в този случай сър Питър Имбърт, има четирима заместници, всеки от които оглавява по една служба. Втора по ред от тях е службата за Специални операции (СО).
Тази служба има тринадесет отдела, от първи до четиринадесети, без пети, който, по неизвестни никому причини, не съществува. Към тях спадат групата за тайни операции, групата за тежки криминални престъпления, групата за бързо реагиране, групата, занимаваща се с измами, както и групата за престъпления по райони. Плюс Специалният отдел (контраразузнаване), Разузнавателният отдел (СО 12) и отделът за Борба с тероризма (СО 13).
Човекът, избран от сър Питър Имбърт да представлява Столичната полиция в комисията КОБРА, беше помощник-комисарят от службата за Специални операции Найджъл Крамър. Оттук нататък той щеше да докладва на две нива: на своя пряк началник и на самия комисар, както и на комисията КОБРА. При него щяха да постъпват всички данни от официално назначения по случая следовател, който бе упълномощен да използва останалите групи и отдели на службата както намери за уместно.
За да се изземе един случай от ръцете на дадено районно полицейско управление и да се възложи на Столичната полиция, е необходимо политическо решение. Министър-председателката беше взела такова решение, основавайки се на предположението, че съществува вероятност Саймън Кормак отдавна да се намира извън територията на Темз Вали и сър Хари Мариот току-що бе уведомил началника на полицията за това. Хората на Крамър вече бяха в покрайнините на Оксфорд.
Да наблюдават работата на комисията бяха поканени двама американци — Патрик Сеймър, човекът на ФБР в посолството и Лу Колинс, офицерът за свръзка от ЦРУ. Тяхното включване бе много повече от проява на обикновена учтивост — целта на присъствието им бе да държат в течение своите ведомства за усилията, които Лондон полага за разкриване на това престъпление, както и да предоставят ценна информация, до която техните колеги биха могли да се доберат.
Сър Хари откри заседанието с кратко изложение за известните до момента факти. Отвличането бе извършено само преди три часа. На този етап той сметна за необходимо да изкаже две предположения. Първо, че Саймън Кормак е откаран от Шотоувър Плейн и вече се намира в някакво скривалище; второ, че похитителите са вероятно терористи, които все още не са влезли във връзка с властите.
Човекът от разузнаването заяви, че неговите хора се опитват да се свържат с агентите, внедрени в известните европейски терористични групи, за да научат кой стои зад отвличането. Но за това щяха да бъдат необходими няколко дни.
— Животът на внедрените агенти е постоянно в опасност — добави той. — Не можем да се обадим просто така по телефона и да потърсим Джими. През следващата седмица ще бъдат проведени тайни срещи на различни места, за да видим дали ще можем да попаднем на някаква следа.
Човекът от Службата за сигурност каза, че неговият отдел прави същото по отношение на местните терористични групи, които биха могли да имат нещо общо с похищението или пък да знаят нещо за него. Той изрази съмнение, че престъпниците биха могли да са местни „кадри“. Ако не се броят ИРА и Националната Армия за Освобождение на Ирландия (НАОИ) — и двете ирландски организации — на Британските острови има доста побъркани, но като се има предвид степента на професионализма, с който беше действано на Шотоувър Плейн, едва ли ставаше дума за обикновените, зле подготвени шумотевици. Въпреки това неговите внедрени агенти също щяха да бъдат активизирани.