Не бихме облекчили положението си и чрез бартерни сделки. Повече от 55% от световните нефтени запаси се намират на територията на пет държави от Близкия Изток, чиито вътрешни нужди са нищожни в сравнение със запасите им и много скоро въпросните пет държави отново ще завладеят напълно пазара. За съжаление, с изключение на оръжие и някои суровини, останалите продукти на Съветския съюз не представляват интерес за Близкия Изток, така че сме изправени пред невъзможността да си осигуряваме нефт посредством бартерни сделки. Ще се наложи да плащаме в твърда валута, а ние не разполагаме с такава.
И не на последно място съществува стратегическата опасност да изпаднем в зависимост по отношение на нефта, което може да се окаже нещо много по-сериозно, особено като се има предвид характерът и историческото поведение на споменатите пет държави от Близкия Изток.
2. Бихме могли да възстановим и модернизираме нашите съществуващи нефтодобивни съоръжения с цел да постигнем по-висока ефективност, а оттам и да успеем да понижим нивото на консумация, без това да се отрази на печалбите ни.
Нефтодобивните ни съоръжения са остарели, в лошо техническо състояние и възстановителният ни потенциал от основни запаси непрекъснато се влошава поради прекомерно разхищение. (Например при днешните цени ние изразходваме в най-добрите си находища по три щатски долара, за да избегнем загуба на продукция от един щатски долар. Нашите рафинерии консумират приблизително три пъти повече енергия, за да произведат един тон краен продукт в сравнение с рафинериите на САЩ.) Трябва да реконструираме всичките си нефтодобивни съоръжения, рафинерии и тръбопроводи, за да си подсигурим собствен нефт за един срок от още десет години. Подобна реконструкция трябва да започне незабавно, а средствата, които ще са ни необходими, се измерват с астрономически цифри.
3. Можем да насочим усилията си към модернизиране и усъвършенстване на технологиите за крайбрежните проучвателни дейности. Арктическо море е най-обещаващата зона за откриване на нови нефтени залежи, но проблемите по извличането му са още по-обезсърчаващи отколкото тези в Сибир. Там изобщо не съществува система от тръбопроводи, които да свързват източника с потребителя, а и програмата за изследователска дейност вече е изостанала с пет години от планирания график. И отново средствата, които ще ни бъдат необходими, са просто огромни.
4. Бихме могли да се върнем към природния газ, от който, както вече подчертах, имаме най-големите запаси в света — на практика те са неизчерпаеми. Само че трябва да вложим огромни инвестиции за добива, за технологии, за квалифицирана работна ръка, за създаване на система от тръбопроводи и за конверсията на стотици хиляди заводи към използването на природен газ.
И накрая трябва да си зададем въпроса откъде ще дойдат средствата, за които става дума в точки 2, 3 и 4? Като се вземе под внимание необходимостта да използваме чуждата си валута за внос на зърнени храни и решимостта на Политбюро да използва останалата част от този капитал за внос на съвременни технологии, става пределно ясно, че възможностите трябва да се търсят вътре в страната. Като вземем под внимание и по-нататъшната решимост на Политбюро да модернизира производството, отново стигаме до извода, че не е невъзможно управляващите да сметнат идеята за ограничаване на военния бюджет за напълно приемлива.
Имам честта, другарю маршал,
Маршал Козлов затвори папката и отправи поглед към улицата. Ледената вихрушка беше спряла, но вятърът продължаваше да фучи. От прозореца си на осмия етаж той виждаше дребните фигури на пешеходците, нахлупили дълбоко ушанките си, които подтичваха по улица „Фрунзе“ с наведени глави.
Бяха минали почти четиридесет и пет години, откакто двадесет и две годишният лейтенант от мотострелковите войски беше участвал в щурма срещу Берлин под командването на Чуйков и се беше изкатерил на покрива на хитлеристкото канцлерство, за да свали оттам последното знаме с пречупен кръст. Дори бяха поместили снимка в няколко книги по история. Оттогава той беше започнал да изкачва стъпало по стъпало стръмната стълба на военната йерархия — беше служил в Унгария по време на въстанието през 1956 година, беше на река Усурийска на границата с Китай, на гарнизонна служба в Източна Германия, след това отново в Далекоизточното командване в Хабаровск, в Южното върховно командване в Баку и накрая в Генералния щаб. Беше изпълнявал дълга си, беше зъзнал през дългите нощи като страж при подстъпите на империята, беше се развел с една съпруга, която не пожела да го последва и беше погребал друга в Далечния Изток. Дъщеря му се омъжи за минен инженер, вместо за войник, както се беше надявал; синът му отказа да поеме по неговия път в армията. Беше прекарал всичките тези четиридесет и пет години, наблюдавайки как Съветската армия укрепва пред очите му и се превръща в това, което той твърдо вярваше, че е най-съвършената бойна сила на планетата, посветена на защитата на Родината и унищожението на нейните врагове.