Транспортната секция на Скотланд Ярд се числи към групата за тежки престъпления, част от службата за Специални операции.
Комисията продължи да заседава, но някои от главните участници си тръгнаха, за да работят по поставените задачи, оставяйки свои подчинени, които да ги заместват и държат в течение, ако бъде открита следа. Председателството бе поето от един заместник-министър от вътрешното министерство.
В един идеален свят, какъвто за съжаление не съществува, Найджъл Крамър би предпочел да държи пресата настрани, поне за известно време. Към 11 часа сутринта Клайв Емпсън от Оксфорд Мейл вече беше в Кидлингтън и проверяваше сведенията за престрелка и убийство на Шотоувър Плейн около зазоряване. Изненадаха го три неща. Първото бе, че скоро го отведоха при шефа на детективите, който го заразпитва откъде има тези сведения. Той отказа да даде обяснения. Второто бе чувството на неприкрита уплаха между младшите полицейски служители в участъка на Темз Вали. И трето — че не му оказаха никаква помощ. За двойно убийство — съпругата на печатарския работник бе видяла само двете тела — полицията обикновено би потърсила съдействието на пресата и би направила изявление, да не говорим, че щеше да насрочи пресконференция.
На връщане към Оксфорд той премисли всичко. Ако се отнасяше до „естествена смърт“, телата щяха да бъдат откарани в градската морга. Но „убити при престрелка“ щеше да наложи използването на по-сложната апаратура в болницата Радклиф. За щастие в момента той имаше връзка с една медицинска сестра, която работеше там. Тя не беше в отделението по патоанатомия, но сигурно познаваше някого там.
Към обяд вече му бяха казали, че в Радклиф има голямо раздвижване: В моргата докарали три трупа, двата по всяка вероятност на американци, а третият — на английски полицай. Съдебният патолог пристигнал чак от Лондон, имало и човек от американското посолство. Това го озадачи.
Ако загиналите бяха от близката база в Апър Хейфорд, в болницата щяха да дойдат униформени представители от Военновъздушните сили на САЩ; ако на плочата за аутопсии лежаха труповете на американски туристи, щеше да дойде някой служител от посолството. Но защо в Кидлингтън не му казаха нищо? Той се сети за Саймън Кормак, за когото всички знаеха, че през последните девет месеца е студент тук и отиде в Бейлиъл Колидж. Там срещна една симпатична студентка от Уелс, на име Джени.
Тя потвърди, че Саймън Кормак не се е явил на консултации този ден, но не му отдаде голямо значение. Сигурно се е скапал от ежедневните кросове. Кросове? Ами да, на него се възлагат най-големите надежди за победа над Кембридж през декември. Всяка сутрин провежда изтощителни тренировки. Обикновено на Шотоувър Плейн.
Клайв Емпсън се почувства така, сякаш някой го е ритнал в корема. Свикнал с мисълта, че ще прекара целия си живот, отразявайки събитията за Оксфорд Мейл, пред очите му внезапно заблестяха мамещите светлини на Флийт Стрийт. Почти позна какво бе станало, но предположи, че убитият е Саймън Кормак. Такъв бе репортажът, който изпрати късно следобед на един голям лондонски вестник. В резултат на това правителството бе принудено да направи изявление.
Хората от коридорите на властта във Вашингтон понякога в частни разговори признаваха на английските си приятели, че биха дали дясната си ръка за британската правителствена система.
Британската система е пределно опростена. Кралицата неизменно е държавен глава. Правителството се оглавява от министър-председател, който винаги е лидерът на партията, спечелила общите избори. Това осигурява две предимства. Опозиционното малцинство в парламента никога не е в състояние да въвлече в конфликт върховния представител на изпълнителната власт в страната (което улеснява необходимите, макар и не винаги популярни законодателни мерки), а бъдещият министър-председател след победа в изборите е почти винаги вещ и опитен политик на национално равнище и, най-вероятно, бивш министър от кабинета на някоя от предишните администрации. Опитът, уменията, познанията как стават нещата, както и по какъв начин да се стигне до тяхното осъществяване, е винаги налице.
Лондон разполага и с трето преимущество. Зад политиците стои армия от висши държавни чиновници, които вероятно са работили за предишната администрация, администрацията преди нея, а също и за предхождащата първите две. Всеки от тези „мандарини“ има зад гърба си десетина години стаж на най-високо ниво и помощта, която оказва на новите победители, е неоценима. Те знаят какво се е случило при предишното правителство и защо, водят протоколите и са наясно с всички клопки, които управлението крие в себе си.