Във Вашингтон бившият президент отнася почти всичко със себе си — опитът, съветниците и протоколите или поне онези, които някой полковник-симпатизант не е унищожил. Встъпващият в длъжност президент започва всичко отначало, често само с опит като щатски губернатор, със свой собствен екип от съветници, които в повечето случаи са новаци като него и не знаят как да заобикалят клопките. Това обяснява защо доста хора във Вашингтон не могат да се окажат на нивото на репутацията си.
Това обяснява защо когато силно смутен, вицепрезидентът Одел напусна президентския апартамент и закрачи по Западното крило в 5 часа и 5 минути сутринта на този октомврийски ден, той не беше съвсем сигурен какво трябва да направи или към кого да се обърне за съвет.
„Не мога сам да се справя с това, Майкъл — беше му казал президентът. — Ще се опитам да продължа да изпълнявам задълженията си. Ще остана в Овалния кабинет. Но не мога да оглавя Комисията за овладяване на кризисни ситуации. Най-малкото, аз съм лично засегнат… Върни ми сина, Майкъл, върни ми го.“
Одел беше много по-емоционален човек от Джон Кормак. Никога не беше виждал своя суховат приятел-академик толкова разстроен, нито пък си беше мислил, че това може да стане. Той бе прегърнал президента и се бе заклел, че ще изпълни молбата му. Кормак се бе върнал в спалнята, където лекарят на Белия дом даваше успокоителни на ридаещата Първа дама.
Сега Одел седеше на централния стол край масата в Залата на Кабинета. Поръча кафе и започна да набира телефонни номера. Отвличането бе станало в Англия, извън страната; трябваше да повика държавния секретар. Обади се на Джим Доналдсън и го събуди. Не му обясни нищо, просто каза, че трябва незабавно да дойде в Залата на Кабинета. Доналдсън обаче възрази. Щял да дойде в девет часа.
— Джим, размърдай си задника и пристигай, ама веднага. Извънредно положение. И не се обаждай на президента да го питаш дали е вярно. Той няма да ти отговори. Възложи на мен да поема нещата в свои ръце.
Докато беше губернатор на Тексас, Майкъл Одел смяташе, че си няма понятие от международни отношения. Но той бе прекарал достатъчно време във Вашингтон като вицепрезидент, за да присъства на безброй брифинги по въпросите на международните отношения и да научи много неща. Онези, които го харесваха единствено заради съзнателно изграждания и поддържан образ на „народен човек“, не бяха справедливи в оценката си за него. За което много често съжаляваха. Майкъл Одел не би спечелил доверието и уважението на човек като Джон Кормак, ако беше глупак. Всъщност той беше много умен.
Обади се на Бил Уолтърс, министъра на правосъдието, който упражняваше политически контрол над ФБР. Той бе буден и облечен след обаждането на Дон Едмъндс, директор на Бюрото. Уолтърс вече знаеше.
— Тръгвам, Майкъл — каза той. — Искам да доведа и Дон Едмъндс. Ще ни бъде необходим опитът на Бюрото. Освен това всеки час Дон получава доклад от своя човек в Лондон. Трябва да сме постоянно в течение. Какво ще кажеш?
— Дадено — отговори Одел с облекчение. — Доведи Едмъндс.
Цялата група се събра около 6 часа. Тук бяха и Хюбърт Рийд от финансовото министерство (което отговаряше за Секретните служби), министърът на отбраната Мортън Станърд, Брад Джонсън, съветник по националната сигурност и Лий Алегзандър, директор на ЦРУ. Отвън чакаха Дон Едмъндс от ФБР, Крайтън Бърбанк от Секретните служби и заместник-директорът (оперативен) на ЦРУ.
Лий Алегзандър беше наясно, че назначаването му за директор на Разузнавателното управление беше по политическа линия. Той не беше разузнавач от кариерата. Човекът, който ръководеше цялата оперативна дейност на ЦРУ, беше неговият заместник по оперативната част. Дейвид Вайнтрауб чакаше навън с останалите.
Дон Едмъндс също бе довел един от най-високопоставените си служители. Директорът на ФБР има трима заместници, оглавяващи съответно Службата за защита на закона, Административната служба и Службата за разследване. Шефът на Службата за разследвания Бък Ревъл отсъстваше по болест. Самата служба има три отдела — разузнавателен, за международни връзки (към която се числеше Патрик Сеймър в Лондон) и за криминални разследвания. Едмъндс бе довел заместник-директора на отдела за криминални разследвания, Филип Кели.
— По-добре всички да влязат — предложи Брад Джонсън. — Към настоящия момент те знаят повече от нас.
Никой не се възпротиви. По-късно експертите щяха да формират Групата за Действие при Кризисни Ситуации, заседанията на която щяха да се провеждат в залата за кризисни ситуации на долния етаж, до Комуникационния център, за по-голямо удобство и самостоятелност. Още по-късно към тях щяха да се присъединят и хората от правителството, раздразнени от телеобективите на пресата, които бяха насочени към прозорците на Залата на Кабинета през Розовата градина.