Първо изслушаха разгневения Крайтън Бърбанк, който направо обвини англичаните за станалото. Запозна ги с всичко, което бе научил от екипа си в Самъртаун, доклад, който обхващаше всичко до тръгването на бегача от Удсток Роуд същата сутрин и това, което хората му по-късно бяха видели и установили на Шотоувър Плейн.
— Двама души от службата ми са мъртви — разгорещено отсече той. — Трябва да отида и да кажа това на две вдовици и три сирачета. Защото онези копелета не могат да организират една охранителна операция както трябва. Настоявам, господа, в протокола да бъде отразено, че моята служба неколкократно е възразявала срещу изпращането на Саймън Кормак за една година в чужбина, както и че ни трябваха петдесет човека за охраната му, а не дванайсет.
— Добре, имали сте право — опита се да го успокои Одел.
Дон Едмъндс току-що бе изслушал един продължителен доклад от Патрик Сеймър, служителя на ФБР в Лондон. Той бе съобщил за всичко, станало до приключването на първото заседание на КОБРА в сградата на Секретариата.
— Всъщност как протича един такъв случай на отвличане? — попита Рийд тихо.
От всички висши съветници на президента Кормак в стаята Хюбърт Рийд беше този, за когото всички смятаха, че не ще може да се справи с грубите политически борби, характерни за вашингтонската администрация.
Той беше нисък, тих мъж, със стеснителен, даже безпомощен вид, подсилван от очила, който го правеха да изглежда като бухал. Бе наследил богатството си и започнал работа на Уолстрийт като специалист по пенсионните фондове към голяма брокерска къща. Благодарение на своя нюх за изгодни инвестиции, на петдесетгодишна възраст той вече бе един от водещите финансисти и в продължение на доста години бе управлявал семейните попечителски фондове на Кормакови. Така двамата се бяха запознали и сприятелили.
Талантът му като финансист бе причината Джон Кормак да го покани във Вашингтон, където, начело на финансовото министерство, той бе съумял да задържи спираловидно нарастващия бюджетен дефицит на Америка в определени граници. Щом станеше дума за финанси, Хюбърт Рийд се чувстваше на своя почва, но когато го посвещаваха в някои от „тежките“ операции на Бюрото за борба с наркотиците или на Секретните служби, подведомства на финансовото министерство, той се чувстваше напълно безпомощен.
Дон Едмъндс погледна към Кели. В стаята той беше специалистът по предотвратяване и разкриване на престъпления.
— Обикновено ако похитителите и скривалището им не бъдат бързо открити, те установяват контакт и искат откуп. След това се опитваме да преговаряме за връщането на заложника. Разследването, разбира се, продължава, за да установим местонахождението на престъпниците. Ако не успеем, остават единствено преговорите.
— Кой ще ги води в този случай? — попита Станърд.
Настъпи тишина. Америка разполага с едни от най-съвършените алармени системи в света. Нейните учени са разработили инфрачервени сензори, които могат да открият телесна топлина от разстояние няколко километра над земната повърхност; сензори за шум, които могат да доловят дишането на мишка от разстояние един километър; сензори за движение и светлина, които откриват угарка от цигара от голяма височина. Нито една система в целия арсенал обаче не може да се сравни със сензорната система ПСЗ във Вашингтон. Тя действаше вече цели два часа и беше на път да достигне върховите си показатели.
— Трябва да изпратим някого там — настоя Уолтърс. — Не можем да оставим всичко изцяло в ръцете на англичаните. От нас се очаква да направим нещо, да вземем мерки, да върнем това момче.
— Да, по дяволите! — избухна Одел. — Можем да кажем, че те са виновни за отвличането на момчето, въпреки че Секретните служби са настояли английският полицай да седи на задната седалка… — Бърбанк гневно го погледна. — Имаме достатъчно влияние. Можем да настояваме да участваме в тяхното разследване.
— Едва ли ще можем да изпратим екип на вашингтонската полиция и да изземем случая от ръцете на Скотланд Ярд при положение, че това е станало на тяхна територия — посочи министърът на правосъдието Уолтърс.
— Добре, ами какво ще кажете за преговорите тогава? — запита Брад Джонсън.
Професионалистите все още мълчаха. Джонсън крещящо нарушаваше правилата на ПСЗ. Което значи Покрий Си Задника. Одел заговори, като се мъчеше да прикрие всеобщото колебание.