Репортери и телевизионни екипи обсадиха къщата на Удсток Роуд, сякаш пред вратата й всеки момент можеше да се появи отвлеченият младеж. Но вратата остана здраво затворена, докато хората от секретните служби, по заповед на Крайтън Бърбанк, опаковаха и последната вещ и се приготвиха да си тръгват.
Главният съдия-следовател на Оксфорд, като използва правомощията, които му даваше раздел 20 от Поправката на закона за съдия-следователи, освободи телата на мъртвите агенти от секретните служби веднага след като съдебният патолог от Вътрешното министерство приключи с тях. Те бяха предадени на посланик Чарлз Феъруедър, който щеше да ги изпрати на близките им. Всъщност те бяха съпроводени от старши служител на посолството до военновъздушната база на САЩ недалеч от Апър Хейфорд, където почетна стража им отдаде последни почести и ковчезите бяха натоварени на транспортен самолет за военновъздушната база Андрюс. Със същия самолет отпътуваха и останалите десет агенти, които едва не бяха смазани от тълпата жадни за изявления журналисти на излизане от къщата в Самъртаун.
Завръщаха се в Щатите, където щеше да ги посрещне Крайтън Бърбанк и да започне безкрайното следствие, чиято цел беше да открие къде бяха допуснали грешка. Нямаха повече работа в Англия.
Дори след като къщата в Оксфорд беше опразнена и затворена, една малка групичка от незагубили надежда репортери остана да чака отвън в случай, че нещо, каквото и да е, все пак се случеше там. Други се втурнаха из университетското градче да преследват всеки, който познава Саймън Кормак — преподаватели, състуденти, хора из колежите, бармани, спортисти. Други двама американски студенти бяха принудени да се скрият, въпреки че не учеха в същия колеж. Майката на единия, която бяха открили чак в Америка, беше достатъчно любезна да заяви, че незабавно ще върне сина си, тъй като в Маями е далеч по-безопасно. Това изказване се появи във вестниците и й спечели покана за участие в едно телевизионно шоу.
Тялото на сержант Дън беше предадено на семейството му, а колегите му от полицейския участък Темз Вали се подготвиха да го погребат с пълни почести.
Всички веществени доказателства бяха изпратени в Лондон. Гилзите пък заминаха за Кралския оръжеен институт за изследване и развитие във Форт Халстед, разположен недалеч от Севъноукс, графство Кент. Там гилзите от „Скорпиона“ бяха незабавно идентифицирани, което даде основание да се предположи, че похищението вероятно е работа на терористична групировка от Европа. Този факт не стана публично достояние.
Останалите веществени доказателства бяха изпратени в лабораторията на Столичната полиция. Това бяха смачкани стръкове трева с петна от засъхнала кръв по тях, образци от калта, отливки на отпечатъците от гумите, захвърленият крик, отпечатъци от стъпки, куршумите, извадени от трите трупа и парчета от разбитото стъкло на колата. Преди да изтече първият ден на произшествието, ливадата на Шотоувър Плейн беше сякаш почистена с прахосмукачка.
Самата кола беше вдигната на колесар и закарана в транспортната секция на Отдела за тежки криминални престъпления, но много по-голям интерес представляваше микробусът Форд Транзит, който беше открит в опожарения хамбар. Експерти пълзяха между овъглените останки, докато самите те почерняха като саждите. Ръждясалата верига от градинската врата беше свалена толкова внимателно, като че ли беше направена от стъкло, но единственото нещо, което можаха да научат бе, че е била срязана със стандартни клещи за рязане на болтове. Много по-важна улика бяха отпечатъците от леката кола, излязла от фермата след смяната на превозните средства.
Полуразбития Транзит откараха в ремарке до Лондон, където внимателно го разглобиха на съставните му части. Регистрационните номера бяха фалшиви, но престъпниците бяха показали голяма старателност — номерата спокойно биха могли да принадлежат на микробус, произведен същата година.
За експертите беше ясно, че микробусът е бил ремонтиран и приведен в отлично състояние от опитен механик. Някой се беше опитал да заличи номерата на двигателя и шасито с ъглошлайф-приставка за електрическа дрелка, снабден с волфрам-карбиден абразивен диск. Всичко това би могло да се закупи в който и да е магазин за инструменти. Операцията не беше достатъчно сполучлива. Тези номера се нанасят посредством цветно щамповане. Първоначалните цифри бяха разчетени от по-дълбоката част на отпечатъка чрез спектроскопичен анализ.
Централният компютър за транспортни средства в Суонзи осигури данни за оригиналните регистрационни номера и последния известен собственик на микробуса. Компютърните данни сочеха Нотингам като негово местожителство. Адресът беше проверен, но се оказа, че човекът се е преместил. Не беше оставил друг адрес. Незабавно започнаха издирване на собственика… без излишен шум.