— Аз имам предвид пътя на постепенното разоръжаване и на мира. Ние живеем на една планета и тази планета е много красива. Можем или да живеем заедно на нея, или да умрем заедно.
Някой тихо отвори и затвори вратата на кабинета на маршал Козлов. Вперил поглед в екрана, в ъгъла мълчаливо беше застанал около петдесетинагодишен офицер, още един от любимците на маршала, големият ас на отдела по планиране. Американският президент вече привършваше речта си.
— Пътят няма да бъде лек. По него ще има много препятствия. Но в края на този път ни очакват мир и сигурност за всеки един от нас. Защото ако нашите две държави разполагат с достатъчно оръжия за отбрана, но недостатъчно за нападение срещу другата страна, й ако ние го знаем и сме сигурни в това, то тогава ще можем да завещаем на нашите деца и внуци един свят, който ще е наистина свободен и който няма да познава ужасния страх, в който живяхме през изминалите петдесет години. Ако вие тръгнете по този път, то и аз, заявявам го от името на американския народ, ще тръгна с вас. Михаил Сергеевич, подавам ви ръката си, за да ви уверя, че няма да изменя на думите си.
Президентът Кормак се обърна към Генералния секретар Горбачов и подаде дясната си ръка. Като човек умеещ добре да се държи на публични места, руснакът нямаше друг избор, освен да протегне своята. След това, широко усмихнат, той преметна лявата си ръка през рамото на американеца и го прегърна.
Руснаците са необикновени хора и макар да не са особено радушни към чужденците, те са способни на дълбока емоционалност. Летищните работници първи нарушиха тишината. Последва взрив от ръкопляскания и радостни възгласи и след няколко секунди във въздуха се разхвърчаха кожените ушанки, когато обикновените хора, по принцип привикнати на желязна дисциплина, преодоляха задръжките си. След малко и милиционерите се присъединиха към приветствията на гражданите. Стиснали автоматите с лява ръка в положение „свободно“, те размахаха своите сиви фуражки с червени околожки.
Отрядите на КГБ отправиха въпросителен поглед към своя главнокомандващ, председателя на КГБ, генерал Владимир Крючков, който също беше на подиума. Без да е съвсем сигурен как да постъпи в тази ситуация той се изправи заедно с останалите членове на Политбюро и започна да ръкопляска. Служителите от Граничните войски приеха това като знак (по-късно това се отчете като грешка) и се присъединиха към милиционерите. Същото правеха и осемдесет милиона съветски мъже и жени по протежение на пет часови зони.
— Черт возьми… — маршал Козлов се присегна за дистанционното и изключи телевизора.
— Нашият любим Генерален секретар — измърмори генерал-майор Земсков.
Маршалът мрачно поклати глава. Първо зловещите предвиждания в доклада на Камински, а сега и това. Той се изправи, заобиколи писалището и взе доклада от масата.
— Вземете това и го прочетете — каза той. — Материалът е свръхсекретен и трябва да остане такъв. Съществуват само два екземпляра и единият остава при мен. Обърнете особено внимание какво пише Камински в заключението.
Земсков кимна. От мрачното изражение на маршала той разбра, че става дума за нещо повече от обикновено прочитане на въпросния доклад. Само допреди две години Земсков беше обикновен полковник, докато маршал Козлов не го забеляза по време на учение в една от източногерманските военни бази.
Учението включваше маневри между Групировката на съветските военни сили в Източна Германия и Източногерманската народна армия. Германците играеха ролята на атакуващи американски войници и в предишни учения правеха на пух и прах съветските си братя по оръжие. Този път обаче претърпяха пълен разгром от руснаците, а заслугата за планирането на бойните действия беше на Земсков. Когато маршал Козлов пое поста си на улица „Фрунзе“, той изиска преместването на талантливия стратег и го взе на служба в щаба си. Маршалът поведе по-младия мъж към картата на стената.
— След като го прочетете, искам да изготвите Специален план за действие при извънредни обстоятелства. В действителност това ще бъде един изключително подробен план, който трябва да включва всички детайли, до последния човек, до последната пушка и куршум и чиято цел ще бъде военно нападение и окупация на чужда държава. Възможно е да са необходими дванадесет месеца за изготвянето му.
Генерал-майор Земсков повдигна учудено вежди.
— Бих казал по-малко, другарю маршал. Имам на разположение…