Annotation
Бари Айслър е автор на знаменитата серия „Рейн-Сан“.
Директорът на АНС Тиодор Андърс има една проста цел: да събира всеки телефонен разговор, всеки имейл, всеки удар с клавиш в интернет. Защото знае, че безграничното наблюдение е единственият начин да защити сигурността на Америка. Ивлин Галахър нехае за всичко това. Тя просто си върши работата — управлява мрежа от камери и програма за разпознаване на лица на АНС, — за да може да плаща частното училище на глухия си син Даш.
Но когато Ивлин открива съществуването на програма на АНС с кодово име „Божието око“ и я свързва с тайнствената смърт на редица журналисти и разобличители, попада под прицела на двама убийци от Агенцията: садиста, атентатор и хакер Делгадо и Манъс, огромен глух мъжага, безкрайно предан на директора.
Води се глобална война — война между хората, които отчаяно се стремят да запазят най-мрачните тайни на държавата, и онези, които искат да ги разкрият.
Бари Айслър — Парола за достъп
Пролог
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
26.
27.
28.
29.
30.
31.
32.
33.
34.
35.
36.
37.
38.
39.
40.
41.
42.
43.
44.
45.
46.
47.
48.
49.
50.
51.
Епилог
Бележка на автора
Благодарности
ОБРАБОТКА — The LasT Survivors
Сканиране: Daenerys, 2018
Разпознаване, корекция и форматиране: nedtod, 2018
Информация за текста
Бари Айслър — Парола за достъп
На разобличителите
Пролог
3 юни 2013
Когато секретният телефон на нощното шкафче иззвъня, генерал Тиодор Андърс сънуваше, че е за риба. Той моментално се надигна, обезпокоен, но не прекалено. През кариерата му го бяха будили безброй пъти, често по много по-неприятен начин.
Андърс запримигва и инстинктивно огледа стаята на слабата светлина на дигиталния будилник. Жена му продължаваше да похърква до него. Беше свикнала да „изключва смущенията“ на Агенцията за национална сигурност почти веднага след назначаването му за директор. Ако имаше вътрешен проблем, той нямаше да има право да й каже. Ако проблемът беше външен, съвсем скоро щяха да съобщят за него по новините. Така или иначе, Деби не проявяваше интерес, поне не преди да се наложи. Беше добра съпруга.
Генералът се прокашля и вдигна слушалката преди телефонът да иззвъни повторно. В армията се беше научил да впечатлява началството с постоянната си готовност. И още пазеше този навик — дълго след като началниците му му бяха станали подчинени.
— Слушам — тихо каза Андърс. Винаги започваше с този ефикасен лаконизъм. На почукване на вратата също реагираше с една дума: „Влез“. Намираше за излишно губене на време да добавя още една сричка за учтивата форма. На Деби не й харесваше и го беше научила да не се държи така вкъщи. Казваше му, че по този начин се говори на куче — „ела“, „седни“, „легни“. А всъщност тъкмо затова му допадаше, признаваше пред себе си той.
Очакваше незабавен стегнат доклад за съответната ситуация, наложила това обаждане. Затова се сепна, когато чу гласа на своя заместник.
— Тук генерал Ремар. Паролата за достъп, моля.
За миг Андърс толкова се изненада, че отговори:
— Аз съм, Майк.
— Съжалявам, Тед. Преди да продължим, трябва да чуя паролата ти за достъп.
Паролата за достъп представляваше допълнителна мярка за сигурност при разговори по секретния телефон, начин за удостоверяване на самоличността на събеседника. През всички години, откакто работеха заедно, Ремар никога не му я беше искал, когато му звънеше вкъщи. Или се бе случило нещо изключително лошо, или неговият заместник се подсигуряваше максимално, като спазваше строго правилата. Което означаваше същото, знаеше Андърс. Под лъжичката го обля топлина от изсипалия се в организма му адреналин.
Той се поколеба. Каква беше последната му парола?
— РБФ. Седем-три-девет.
— ВДГ. Осем-едно-четири.
— Добре, казвай какво има.
— Пробив в системата. Потенциално огромен.
Топлината под лъжичката му стана още по-силна.
— Какво значи „огромен“?
— Още не знаем. Десетки хиляди документи. Може би повече. Този човек е имал достъп до всичко. ПРИЗМА. ЕксКискор. Президентски указ двайсет. Безграничен информатор. Ъпстрийм. До всичко.