„Не, Директора никога не би…“
„Да не смяташ, че директорът е някакъв добър чичко?! Делгадо се готвеше да ме убие! Предполагам, че е трябвало да изглежда като отвличане и изнасилване на случайна жена. Според теб да не би директорът да не е знаел за това?“
Манъс не отговори. Непоносима беше самата мисъл, че Директора е способен да допусне подобно нещо. А бомбата… за пръв път си позволи да се запита защо Директора го беше пратил в Турция да убие онези хора. И да им вземе джиесемите.
„Ти знаеше ли за всичко това?“
Манъс решително поклати глава.
„Знаеше ли?“
„Не… поне отначало. Отначало си мислех, че иска само флашката. Обаче после…“
Не успя да довърши.
„Какво после?“
Сякаш светът му се беше пръснал на парчета и сега някой разбиваше и самите късчета.
„Защо? Защо му е на Директора да взривява бомба в центъра на Вашингтон?!“
„За да провокира удара с дронове срещу мястото, където държат онзи отвлечен журналист, Райън Хамилтън. Хамилтън е съдействал на Даниъл Пъркинс, разобличител на Агенцията, който загина в автомобилна катастрофа в Анкара същия ден, в който отвлякоха Хамилтън. Мислиш ли, че е съвпадение?“
„Откъде знаеш, че Хамилтън е съдействал на Пъркинс?“
Пауза, после:
„От мрежите от охранителни камери. Това ми е работата. Хакнах ги и написах софтуер, който ги следи с програма за биометрично разпознаване“.
Манъс се опитваше да осмисли всичко.
„Значи… значи си видяла Хамилтън и Пъркинс заедно, така ли?“
Тя кимна.
„В Истанбул. И съобщих на директора. Мисля, че това отчасти е причината той да положи толкова усилия да направи случилото се с двамата да изглежда… не знам. Сякаш между смъртта им няма никаква връзка. Защото е бил сигурен, че ще заподозра нещо“.
„Но защо ще отвлича Хамилтън, ако е искал да го убие?“
„Според мен Хамилтън е трябвало да умре. Отвличането е изпълнявало функцията на своеобразен прекъсвач. Тъй де, журналист, похитен от джихадистка групировка, свързана с ИДИЛ… как ще го свържат с директора? Обаче нещо се е объркало. Онзи, който е отвлякъл Хамилтън, не го е убил, какъвто е бил планът. Затова директорът е наредил на Делгадо да постави бомбата и е хвърлил вината върху същата терористична групировка, която е държала Хамилтън. И е убедил президента да нанесат удар с дронове. Само за да убие Хамилтън. Само за да прикрие онова, което Пъркинс е разкрил на журналиста“.
„Хамилтън е жив“ — осведоми я Манъс, без да се замисли.
Иви примига.
„Какво?! Откъде знаеш?“
Не му се искаше да й признае своето участие в историята с Хамилтън. Зачуди се защо изобщо й е казал. Ала не можеше да върне думите си назад.
„Видях го. В Турция. Беше в тежко състояние, обаче… когато го видях, беше жив“.
„Но по всички телевизии съобщиха, че е загинал!“
„Не и при онзи удар. По онова време беше в Турция“.
„Къде е сега?“
Манъс се поколеба, после отвърна:
„Не знам“.
Иви изпитателно впери очи в него.
„Нещо премълчаваш“.
„Не, нищо“.
„Марвин, ако е жив, Хамилтън може би е единствената ми надежда“.
„Защо?“
„Просто ми кажи. Знаеш ли нещо за местонахождението му?“
Той поклати глава.
Иви обхвана лицето му в дланите си и се вгледа в очите му.
„Моля те. Помогни ми“.
Ръцете й бяха топли и лицето й беше красиво. Манъс се боеше, че тя ще го намрази, ако научи какво е правил, какъв е бил. Но щеше да е още по-лошо, ако с нея се случи нещо. Или с Даш. Той затвори очи и постави дланите си върху ръцете й, за да запомни добре топлината им.
След малко отпусна ръце.
„Ако е жив, трябва да е някъде в района на езерото Туз“.
„Откъде знаеш?“
„Просто знам“.
„Откъде?“
„Видях го там“.
„Как?“
Обзе го гняв.
„Няма значение!“
Иви се отдръпна, сякаш я е ударил. Манъс извинително вдигна ръце с дланите напред.
„Извинявай“.
Тя поклати глава.
„Защо не ми казваш?“
Манъс сви пръсти в търсене на думи.
„Не… искам да знаеш“.
„Защото няма да ми хареса ли?“
Той сведе поглед.
„Защото тогава няма да харесваш мен“.
Иви го докосна по коляното. Манъс вдигна очи и я видя да казва с ръце:
„Харесвам те! Много!“
„Нямаше да ме харесваш, ако знаеше“.
„Какво ако знаех?“
Той се поколеба.
„Двамата с Даш сте добри“.
Иви се усмихна криво.
„Е, поне Даш“.
„Не, и ти. Виждам как се държиш с него. Ти си добра“.
„Към Даш, да“.
„А аз не съм добър“.