„Не! Знам, мислиш си, че го познаваш, че можеш да му имаш доверие. Само че не е така. Той не е добър човек, Марвин. Директорът е луд, жаден е за власт и умира от страх да не го разкрият. Никога няма да ми повярва, че няма да го издам. Ще каже, че въпросът е уреден, и после при първа възможност ще ме ликвидира“.
Все едно го обля ледена вълна.
„Ще му кажа, че ако го направи, ще го убия“.
За миг Иви го изгледа уплашено. После изражението й омекна и тя го докосна по коляното.
„Той просто ще убие и теб. Мисля, че го знаеш“.
Манъс не отговори. Разумът му се опитваше да повярва в това, което му се искаше, да отхвърли логиката и доказателствата. Почувства се ужасно самотен. Също като първата нощ в интерната. Беше му отнето всичко, което познаваше, на което можеше да разчита. Всички му бяха врагове, всички искаха да му навредят.
„Трябва да вляза в интернет“ — напомни му Иви.
Планът й не му харесваше. Носеше риск за Хамилтън. Нещо повече, струваше му се опасен за самите тях. Но тя категорично отказваше да се довери на Директора. И въпреки неохотата си той съзнаваше, че Иви може би има право.
„Старчето на рецепцията имаше лаптоп — отвърна Манъс. — Може да ми го даде назаем. Или по-скоро под наем. Колко време ще ти отнеме?“
„Десетина минути, ако имам късмет. Но не повече от няколко часа“.
Той се поколеба.
„Заключи два пъти след мене. Ще почукам, когато се върна. Един път, по прозореца. Ако някой почука повече пъти или на вратата, не съм аз“.
Иви кимна. Двамата се изправиха и отидоха при вратата. Манъс надникна през прозореца и излезе.
Старецът още беше на рецепцията, която вонеше на бърбън. Гледаше екрана на лаптопа си и когато Манъс влезе, го затвори.
— Да няма проблем със стаята?
Манъс поклати глава.
— Жена ми не си носи лаптопа. Може ли да ни дадете вашия? Само за малко, максимум няколко часа. Ще ви платя, естествено.
— Ми хубаво. Няма нужда да ми плащаш, ама… колко?
Манъс забеляза, че течността в бутилката „Фоур Роузис“ е намаляла с няколко пръста, и сви рамене.
— Още петдесет?
Мъжът вдигна вежди и Манъс осъзна, че предлага прекалено много.
— Служебно е — побърза да обясни той. — Ако веднага не се погрижи за това, спокойно може да кажем „чао“ на почивката си. В стаята има интернет, нали?
— Разбира се, уайфай. Само за няколко часа, викаш, а?
Манъс кимна.
— Виж сега, нали няма да духнеш с моя лаптоп? Тъй де, не че е нов, ама струва повече от петдесетачка.
— Да оставя депозит?
Мъжът се почеса по брадичката.
— А бе, зарежи го този депозит. Дай една стотачка и е твой за цялата нощ.
Манъс извади две петдесетдоларови банкноти от джоба си и ги остави на плота. На старчето само дето не му потекоха лигите.
— Добре, разбрахме се. Дай ми една минута да оправя едни неща.
Старецът отвори лаптопа и протегна ръка към тракпада. Сигурно искаше да изтрие влизанията си в порносайтове. Това означаваше, че в сървъра не се съхранява историята на браузването в интернет.
Манъс се върна с лаптопа при стаята и почука веднъж по прозореца. Иви го пусна и пак влязоха в банята. Отне й само минута да свали браузъра Тор. Още една минута и тя възбудено му съобщи:
„Прав си! Не са ми анулирали оторизацията! Вътре съм!“
После се наведе напред и затрака на клавиатурата. Манъс не виждаше какво прави, но имаше представа. Използваше достъпа на АНС до всички системи за хотелски резервации на света. Отсяваше хотелите на разстояние над двеста и петдесет километра от Туз Гьолю. И трансакциите, извършени повече от осем часа след срещата на Манъс с Хамилтън. Плащанията с кредитни карти. Регистрациите с паспорти. За да остане само…
„Май го открих. Хотел „Сунаа“ в центъра на Анкара. Регистрирал се е под името Бил Мор. Няма други възможности“.
Манъс кимна, опитваше се да сподели въодушевлението й. Само че всъщност изпитваше ужас. Никога не се беше страхувал от битки. Но предпочиташе да избягва такива, които смяташе за предварително изгубени. Нещо повече, смъртоносни. Имаха късмет, че още бяха живи. Боеше се, че Иви ще продължи да упорства, докато късметът им изневери.
Той се изправи и й каза със знаци:
„Виж дали ще успееш да се свържеш с него. Аз ще стоя на пост“.
Обработка — The LasT Survivors
Сканиране: Daenerys, 2018
Разпознаване, корекция и форматиране: nedtod, 2018
41.
След по-малко от пет минути Иви вече имаше акаунт за криптирана телефонна връзка по интернет, като за целта използва предплатената кредитната карта на Манъс. Обади се в хотел „Сунаа“ и помоли да я свържат с Бил Мор. Последва пауза, после се чу звънене. Иви зачака с разтуптяно сърце. Опитваше се да не възлага прекалено големи надежди. Дали щеше да е там? Щеше ли да отговори? Дали изобщо щеше да е Хамилтън? Можеше да е сбъркала. Можеше да е съвпадение…