— Прощавайте, обаче май сте прекалено наясно с тези неща, за да съм спокоен.
Хладнокръвието й започваше да се топи.
— Знаете ли защо съм толкова наясно? Защото преди няколко часа един наемен убиец на Агенцията ме удари по главата и ме отвлече! Убиец, който ужасно си обича работата. Бях скрила флашката и той ми обясни как щели я намерят. Като ми смажат пръстите, като ми горят устните, като изтезават моето момченце пред очите ми, докато хората му не потвърдят онова, което му кажа. Тъй че, да, вече съм съвсем наясно какво ще направят агентите от ЦРУ, ако действително са пред вратата ви!
Тя стисна клепачи и изскърца със зъби от яд, че си е изпуснала нервите. Но господи, онзи проклет Делгадо, ужасът, който бе изпитала… всичко още си беше там, скрито зад нещата, върху които се опитваше да се съсредоточи, и клокочеше като зловещ казан, постоянно на ръба на кипенето.
Иви отвори очи и дълбоко си пое дъх.
— Извинявайте. Просто днес беше… невъобразим ден.
— На мен ли го казвате!
Тя успя да се позасмее.
— Е, какво ще правим, Райън?
Кратко мълчание.
— Ако занесете флашката на Бетси Лийд, ще дам паролата на нея.
— Коя е Бетси Лийд?
— Главната редакторка на „Интерсепт“. Имам й доверие. Обаче нямам интернет и ме е страх да й се обадя. Наблюдават я. Всички ни наблюдават. Страх ме е да се обадя на когото и да било. Знам, че ме търсят. Не мога да повярвам, че изобщо разговарям с вас.
Обзе я отчаяние.
— Райън… не мога. Тази флашка е единствената ми надежда.
— Е, паролата пък е моята единствена надежда. Искате да ви се доверя, обаче самата вие ми нямате доверие.
— Вижте… преди да заминете не дадохте ли паролата на някого в редакцията? За всеки случай? Например на Лийд? Или на друг?
— Знам я единствено аз.
Може да казваше истината. Или да я лъжеше. Нямаше как да е сигурна, а и в крайна сметка нямаше значение.
Иви затвори очи и се опита да измисли друг начин. Не успя.
— Добре — каза след малко. — Как да се свържа с Лийд?
— Знаете ли какво е СекюрДроп?
— Естествено. В АНС не могат да понасят тази система.
— Радвам се да го чуя. Ето как ще се свържете с нея. Купете нов компютър. В брой. Свалете операционната система Тейлс. Тя върви с браузъра Тор. Чували ли сте за тях?
Сега говореше по-уверено, отколкото в началото на разговора. Иви реши, че това е добър знак. Може би започваше да й вярва, поне малко.
— Разбира се. Агенцията хвърля страшно много време в опити да пробие защитата им.
— Сигурен съм. Е, вижте сега как ще го направите. Ще пратите съобщение на Лийд и ще си уговорите среща. И двете ще трябва адски да внимавате да не ви наблюдават. Никакви джиесеми, никакви лични автомобили. И се оглеждайте да не ви следят. Старите методи лесно се забравят, когато се налага постоянно да мислиш за разни електронни глупости. И като стана дума за това, как ни разкрихте с Пъркинс, по дяволите? Той беше свръхпараноичен, а и самият аз не съм неграмотен, що се отнася до безопасността. Направо няма да повярвате какви правила спазваме в „Интерсепт“.
Тя се поколеба за миг, все още подвластна на стария си рефлекс да не споделя нищо с външни хора, особено когато се отнася за свръхсекретна програма. После си каза: „Майната му!“
— Отговарям за система, която източва записи от мрежите от охранителни камери по целия свят и ги пуска през програма за биометрично разпознаване, включително на лица. Има списък на служители с достъп до класифицирана информация от една страна, и на подривни елементи, от друга.
— И журналистите ли броите за подривни елементи?
— Не познавам всички от списъка. Но има репортери, да.
— Е, поне това е нещо. По-хубаво е от всяка награда, за която се сещам.
Иви се позасмя.
— Да, представям си. Та системата ми сигнализира, когато ви засече с Пъркинс в Истанбул. Тогава започнахме да ви наблюдаваме по-внимателно. И пак от системата знам, че директорът стои зад вашингтонския атентат. Човекът, който ме отвлече и заплашваше да направи всички онези ужасни неща с мен и сина ми… Видях го да поставя бомбата.
— Значи сте загазили също толкова сериозно като мен.
— Да. Нали тъкмо това се опитвам да ви обясня.
— Значи Агенцията следи мрежите от камери в Турция?! Във Вашингтон, да, мога да си го представя. Обаче това нещо има глобални мащаби, така ли?