— Мислех си, че съм наясно с мащабите. Но Пъркинс явно се е натъкнал на нещо още по-голямо.
— Да, така е. Искате ли да знаете как го е нарекъл вашият директор?
— Кажете ми.
— Божието око. Определено имате нюх за зловещи имена бе, хора. Хищник, Тотална информационна осведоменост, Безграничен информатор…
— Какво представлява?
— Това няма да ви кажа. Занесете флашката на Лийд и аз ще й дам паролата. Ще можете да четете за програмата в „Интерсепт“ поне през следващата година. Казвам ви, по-сензационно е и от Сноудън!
Иви за миг се зачуди дали той не преувеличава, за да я мотивира още по-силно да даде флашката на главната му редакторка. После си спомни какво прави директорът, за да не допусне разгласяването на това Божие око, и реши, че Хамилтън сигурно казва истината.
— Вижте, не искам да мисля за най-лошото, но ако нещо се случи с вас…
— Или с вас.
— Да, или с мен. Въпросът е, че може би ще е по-безопасно за вас още сега да дадете паролата на главната си редакторка. За да я знае, когато й занеса флашката.
— Това само ще я изложи на опасност. Пък и не разполагам със сигурен начин да й я съобщя. Нямам намерение просто да й я кажа по обикновена линия, от която вие веднага ще я изсмучете. Не и преди тя да потвърди, че флашката е у нея.
Иви си спомни празната флашка, която Марвин беше дал на Делгадо.
— Но ако аз не бях такава, за каквато се представям, какво щеше да ми попречи просто да й дам някаква стара флашка и после да подслушам разговора, в който вие съобщавате паролата?
— Не знам, признавам. Не знам какво да правя, по дяволите! В момента просто се опитвам да остана жив.
Стресът и страхът отново се върнаха в гласа му. Иви трябваше да го успокои.
— Съжалявам, че ви притискам така. Но ние… Искам да съм сигурна, че имаме работещ план, разбирате ли?
Той въздъхна.
— Трябва да се срещнете с Лийд. Ако тя ви повярва, ще ви се доверя и аз. Свържете се с нея чрез СекюрДроп и й кажете, че ще измисля как да позвъня на джиесема й след дванайсет часа. Искам да чуя гласа й. Искам да чуя, че флашката е у нея. И че ви вярва. Когато го чуя, ще й кажа паролата.
— Добре. Добре, ще се свържа с нея. Но дали ще ми повярва?
Последва пауза.
— Предайте й… предайте й, че съм казал, че когато се запознахме с нея, шестгодишната й дъщеричка Брет се скри зад крака й. Тогава се смяхме много. Нямаше никой друг. И никой не би могъл да го знае.
— Добре, хубаво. Но вижте, кажете ми още нещо за тази програма. Аз ви казах за моята мрежа от камери. Това, което правя, част ли е от Божието око?
— Всичко е част от него.
Иви зачака, но Хамилтън не продължи.
— Дайте ми някакъв контекст — настоя тя. — Затова ли рискувахте да се срещнете лично с Пъркинс?
За да получите по-добра представа за документите, които ви предава?
— Казах ви, няма да…
— Защо? Отвлякоха ме, опитват се да ме убият. Страшно ми се иска да разбера за какво е всичко това. Какво лошо ще стане, ако ми кажете? Сигурно и двамата и без това ще умрем!
Съжали още щом го каза. Това пак щеше да го хвърли в отчаяние. Ала нямаше как да върне думите си назад.
Последва дълго мълчание. Накрая Хамилтън се позасмя.
— Страхотен начин да ме убедите. Обаче… добре. В случай че не успея да се измъкна оттук. Така поне някой ще знае част от истината. И ще можете да помогнете в „Интерсепт“ да се ориентират в нещата, ако… ако мен ме няма.
Иви не отговори. Прекалено се опасяваше той да не промени решението си.
— Добре — започна Хамилтън. — Какво искат да следят властите?
Тя се замисли.
— Ами, всичко.
— Не. Не точно. Искат да могат да следят всичко. Но върху какво искат да се съсредоточат?
— Не ви разбирам.
— Ще се изразя по друг начин. Властите интересуват ли се какво пишат хората на пощенските картички?
— Не. Защото всеки може да го види.
— Точно така. Хората, които пращат пощенски картички, не крият нищо. Властите се интересуват от хората, които използват пощенски пликове и особено от онези, които използват здрави пликове и залепват капака им с лепенка, за да са сигурни, че никой няма да ги отвори на пара. А сега сама си го преведете.
— Искате да кажете, че… властите се съсредоточават върху… хората, които използват криптиране ли?
— Да, но това е нищожна частица от всичко. Фокусът е върху всякакви форми на електронно или друго поведение, което може да се разглежда като опит за запазване на нещо в тайна.
— За какво по-точно става дума?
— Не искам да навлизам в подробности. Само ще ви кажа, че е започнало като антитерористична инициатива, също като всеки друг опит на властите за надмощие напоследък. Терористите трябва да могат да комуникират секретно, нали така? Затова на някой му хрумнало, че вашата Агенция може да регистрира всички форми на такива секретни комуникации на терористите. И съответното поведение, което върви с тях. И да следи за всички прояви на такова поведение чрез така наречените бейсови мрежи.