— Разбира се. — Иви най-после разбра. — Съвсем логично.
— Това познато ли ви е?
— Бейсовата вероятност е вариант на теорията на вероятностите. Завършила съм компютърни науки.
— Да, и аз имам подобно образование. Е, проблемът е…
— … че не само терористите имат тайни.
— Право в десетката. Въпреки че що се отнася до мен, въпросът дали по-широките приложения на Божието око са вирус или опция е много спорен. Защото един от начините, по които използват бейсовите вероятности за филтриране на данни, е чрез матрица. Какво четеш, какви места посещаваш, кого следиш в Туитър. Ще ви дам джокер: ако следите Американския съюз за граждански свободи, Джейкъб Епълбаум, фондация „Електронна граница“, Уикилийкс или правите дарения на такива организации, те биха искали да знаят за това. Несъгласието не им харесва. Независимо откъде идва — от безсилни или могъщи. Несъгласието е едно от онези неща, които е най-добре да се пресичат още в зародиш.
— Значи казвате, че Божието око…
— Божието око гледа само онова, което хората се опитват да крият. Слуша само когато хората шепнат. А сега помислете какво ще откриете с такова нещо, за какво може да се използва, и ще започнете да получавате представа.
— Ами… ще знаете всичко.
— Всичко, което си струва да се знае, ако целта ви е да контролирате населението. Вие в Агенцията за национална сигурност явно адски си падате по иронията. Понеже, да, по дяволите, стига да не се опитваш да пазиш личния си живот в тайна, личният ти живот пак може да остане таен! Или поне на теория. Тъй де, Агенцията пак има достъп до всичко за теб. Пак ще си един от стотиците милиони томове в тяхната безкрайна библиотека. Просто няма да те свалят от лавицата и да те четат. Поне докато не поискат нещо. Или докато не стъпиш накриво. Тогава си се издънил.
Двамата се умълчаха. В ума на Иви препускаха безброй възможности. Идеята действително беше находчива. Чудеше се на кого е хрумнала. И как я прилагат. Знаеше, че в АНС вече активно събират криптирани съобщения с надеждата, че евентуален пробив в декриптирането най-малкото ще позволи те да бъдат прочетени в някакъв по-късен момент. И че особено ги интересуват защитените от закона поверителни контакти между адвокат и клиент. Върху какво друго се бяха съсредоточили? Профили в социални мрежи с двама или най-много неколцина потребители. Имейл акаунти със също толкова ограничено потребление. Хора, които редовно трият историята на браузърите си. Хора, които „изхвърлят“ кошчето за боклук на имейлите си. По дяволите, можеше да се детайлизира още повече. АНС можеше да насочи вниманието си към това какви съобщения се трият. В крайна сметка тъкмо те щяха да са най-интересни. И тайните, които можеше да разкрият… щяха да са всякакви. Любовни връзки. Прикрит хомосексуализъм. Финансови злоупотреби. Извращения. Най-личните страни на човешкия живот. Най-срамните тайни.
Я как от ФБР бяха пипнали тогавашния директор на ЦРУ Дейвид Петреъс, фокусирайки се върху имейл акаунт, който генералът и любовницата му ползвали за връзка помежду си! Двамата бяха съхранявали чернови на писма със сексуално съдържание, без да ги пращат. Това щеше да е силен сигнал. А и само един потребител на акаунта, който влиза в него от различни места? Още един издайнически признак. Ами ако акаунтът не беше открит в резултат на разследване на Бюрото? А от директора? По всяка вероятност Петреъс още щеше да заема поста си. Навремето много хора смятаха, че съвсем скоро предстои да се кандидатира за президент, за бога! И директорът щеше да го притежава.
Иви изведнъж се зачуди още колко души притежава директорът. Влиятелни хора. Политици. Депутати. Съдии. Журналисти. И в колко организации е проникнал тайно. Всичко това далеч надхвърляше способността й да го осмисли изцяло.
Тя осъзна, че трябва да са се съсредоточили върху още нещо: предплатените телефони. Купени в брой. Кой плаща в брой за джиесем с предплатена услуга? Бедняците, но те нямат значение, затова бързо ги отсяваш. Всички останали… явно се опитват да скрият нещо. Нещо, което вече си разкрил.
— Може би тъкмо така са се добрали до мен — каза Иви. — Купих предплатен телефон и го платих в брой. Такива неща ли търси Божието око?