Иви го претегли в дланта си и го остави на пода, за да може да жестикулира.
„Тежък е“.
„Увери се, че не е зареден“.
„Какво?! Нали току-що го изпразни?“
„Винаги проверявай лично“.
И й показа как.
„Хубаво е, че е тежък, между другото. Това компенсира отката“.
Иви кимна.
„Къде е предпазителят?“
„Нося го със спуснат ударник. Първото натискане на спусъка вдига ударника, което означава, че е необходим по-продължителен натиск. Това само по себе си е предпазна мярка. След първия изстрел ударникът се вдига автоматично и следващите натискания на спусъка са по-къси и лесни. Само трябва да се прицелиш и да натиснеш. Първото натискане е по-дълго, после става със съвсем леко движение. И наистина натискай спусъка, не го дърпай. Така ръката ти ще е по-стабилна“.
Марвин й показа как да го държи — с две ръце, здраво — и как да се прицелва, като изравнява мерника и мушката.
„Някой път ще те заведа на стрелбище — обеща й. — Заедно с Даш, ако искаш“.
Иви му се усмихна и кимна. Надяваше се да изглежда искрена.
„Става късно. Трябва да пратя съобщение на главната редакторка на Хамилтън“.
„Аз ще стоя на пост“.
„Сигурна съм“ — помисли си тя. После каза с жестове:
„Не, поспи малко. Аз ще пазя и когато се уморя, ще те събудя“.
Марвин впери очи в нея. Иви не можеше да разчете изражението му.
„Сигурна ли си?“ — попита я накрая.
„Да. И без това в момента съм превъзбудена“.
Марвин презареди пистолета, прибра го в кобура си и се върна в стаята.
Иви отвори браузъра Тор, намери уебсайта на „Интерсепт“, влезе в СекюрДроп и написа дълго писмо на Бетси Лийд. Надяваше се на главната редакторка да не й прозвучи толкова шантаво, колкото на самата нея.
42.
Андърс крачеше напред-назад в кабинета си, потриваше длани и се опитваше да се успокои. Напоследък буквално спеше във Форт Мийд. И тъкмо си мислеше, че е овладял положението, когато се случи това. Нещо странно в есемесите, които си размениха с Делгадо. Направи проверка и резултатът го изпълни с още по-силни подозрения. Беше локализирал джиесема на дребния, после, по някакъв инстинкт, потърси телефоните на Манъс и Галахър. Тримата като че ли бяха заедно, в което нямаше никаква логика, и се приближаваха към жилището на Галахър. Затова прати група да проучи нещата. Групата така и не се обади. Прати нова група, която му докладва, че първата е унищожена. Втората група разчистила касапницата и открила три джиесема в апартамента на Галахър. От тримата нямало и следа. Андърс проследи маршрутите им назад до последното им известно местонахождение и установи, че този на Манъс се среща с другите два при язовир „Триаделфия“. Веднага прати Ремар, който открил Делгадо окован с белезници за волана на буса му, целия в кръв, разярен. Заместникът му провел кратък разговор с него и онзи казал, че е взел флашката. Слава богу поне за това! Но първата флашка, онази, която Манъс бе открил у Хамилтън, се беше оказала примамка. И тази можеше да е такава. Трябваше да я отвори. И да разпита Делгадо. В момента Ремар го водеше в Агенцията. Андърс имаше чувството, че времето се влачи едва-едва.
След петнайсет безкрайни минути на вратата се почука. Ремар я отвори и Делгадо се втурна в кабинета покрай него. Андърс го зяпна. Лицето му представляваше жалка гледка — насинено, подуто, с видимо счупен нос, с кървава рана на скалпа, останала от липсващите присадки, с тъмнолилави напукани устни. Ремар явно му беше оказал първа помощ — по раните тъмнееха петна от йод, на едната буза имаше лепенка, — но нямаше да се размине само с това. Нямаше да мине без пластичен хирург.
— Какво стана, по дяволите? — попита го директорът. Ремар понечи да излезе, но Андърс го спря. — Не, остани. — Заместникът му затвори вратата и застана до нея, сякаш се боеше Делгадо да не избяга.
Дребният закрачи напред-назад.
— Онзи кретен Манъс — изфъфли. — Колко пъти съм ви казвал да не му се доверявате?! Колко пъти?! Знаете ли, че чука Галахър? Знаете ли?
Окаяното състояние на Делгадо, кой знае защо, поуспокои Андърс.
— Аз знам страшно много неща, Томас. Споделям ги само при оперативна необходимост.
— А, така ли?! И не сте сметнали за оперативна необходимост да ме осведомите, че Манъс случайно си пада по оная мацка, така ли? И че може да не му хареса тя да бъде, не знам, отвлечена, изнасилена и убита от неизвестен извършител? Не ви ли хрумна такава възможност?
— Не, не ми хрумна.
— А може би е трябвало! Онзи кретен изневиделица се появява при спринтера, тотално обърква плана и какво да направя аз, по дяволите? Усетих, че нещо не е наред, усетих го. Извадих си пистолета и се канех да ви се обадя. Ама онзи глух педал е адски бърз.