Андърс знаеше, че трябва да го изтърпи, да го остави да побеснее няколко минути, но не можеше да чака повече.
— Къде е флашката?
— А, да. Ето. — Делгадо я извади от джоба на панталона си и му я подаде.
Директорът припряно заобиколи бюрото, без изобщо да крие нетърпението си. Отне му по-малко от десет секунди да се увери, че не е криптирана.
И че в нея няма нищо.
Той се изправи и скръсти ръце на бицепсите си. За миг се почувства напълно победен.
— Нищо ли? — попита Ремар.
Андърс поклати глава и погледна Делгадо.
— Как я взе? Подробно.
— Нали тъкмо това ви разправях. Жената каза, че я била скрила в женската тоалетна в старческия дом, където живеел баща й. Манъс отиде да провери и малко по-късно се появи при буса. Твърдеше, че я открил точно където казваше тя.
— Хамилтън може да е пратил две примамки, не само една — обади се Ремар. — Въпреки че…
— Да, съгласен съм, че не е много вероятно — прекъсна го директорът. — Пратката по ФедЕкс очевидно е трябвало да отвлече вниманието от другата, пратена с обикновена поща. Ако е така, няма причина да пращаш втора примамка. Следователно втората пратка е била истинската.
— Добре, самата Галахър може да е подхвърлила примамка — предположи Ремар. — Обаче…
— И с това съм съгласен — отвърна Андърс. Намираше известна утеха в познатия диалогичен анализ, който отдавна се беше превърнал за него и заместника му в средство за бърза комуникация. — Томас, ти ми прати есемес, че двамата с Манъс лесно сте заловили Галахър пред супермаркета. Не се озъртала дали не я следят, нямало никакви признаци на параноя, нали така?
— Да.
— Добре — каза Ремар. — Трудно ми е да си представя, че ще е толкова безразсъдна и в същото време ще вземе такива предпазни мерки и ще подхвърли празна флашка за примамка. В такъв случай остава третата възможност. Манъс е взел истинската флашка или пък не я е намерил и вместо нея е донесъл тази.
Директорът кимна. Имаше и четвърта възможност, разбира се — Делгадо да е източникът на празните флашки. Но този сценарий изглеждаше най-невероятен. Просто не се сещаше какъв може да е мотивът му, докато мотивът на Манъс беше очевиден, както бе посочил самият Делгадо. Освен това трябваше да се има предвид състоянието на дребния и оковаването му в буса. Както и труповете пред блока на Галахър.
Не, най-вероятното обяснение беше, че Манъс се разкъсва между предаността си към Андърс и скорошното си увлечение по Галахър. Естествено, директорът бе усетил какво се случва още когато Манъс не му бе докладвал всичко за гостуването си в дома на жената, но бе решил, че глухият се е вразумил. Е, Манъс или го беше изиграл, или изпитваше противоречиви чувства и съответно действаше непоследователно. Всъщност нямаше значение. И в двата случая вече не можеше да му се има доверие.
Само че нещо… нещо не се връзваше съвсем.
— Ти каза, че си насочил пистолета си към него — заразсъждава гласно той.
— Да. Изобщо не трябваше да го пускам в буса. Нямаше достатъчно място. И наистина е адски бърз. Успя да ми вземе пистолета.
— Интересно.
— Какво му е интересното?
— Ами, не знам някой да е извадил оръжие срещу Манъс и да е останал жив, за да разкаже за това. След сблъсъка ти с него той е убил четирима души, които пратих при жилището на Галахър.
— Какво?! Нали ви казах, той е пълна откачалка!
— Чудя се защо не те е убил.
— Не знам. Но ето какво ще ви кажа. Това е най-голямата грешка, която този изрод е правил през живота си. Я ми вижте лицето! Мамка му, как боли! А и мацката му, и тя ми удари няколко тупалки, след като ме оковаха.
Андърс се замисли.
— Излишно е да ти напомням, че Манъс не изпитва никакви угризения да убива. Убийството му е режим по подразбиране. Отгоре на всичко, както със сигурност знаеш, ти си му давал предостатъчно основания през годините да изпитва известна… враждебност към тебе. И въпреки това не те е убил. Очевидно е можел, но не го е направил.
Делгадо докосна подутата си устна и потръпна.
— Какво искате да кажете, че някак си съм замесен в тази работа ли? Мислите, че аз съм позволил на Манъс да го направи, така ли?
— Не, ни най-малко. Просто се опитвам да си обясня поведението на Манъс.
— Ами, хубаво, желая ви успех. Все едно да се опитваш да си обясниш поведението на бясно куче. Какъв е смисълът? Човек просто застрелва проклетото псе, и толкова.