— Ало?
Иви изведнъж осъзна, че не знае какво да каже.
— Ъъъ… получих отговора ви.
— У вас ли е онова, което обсъждахме?
— Да.
— И можем да се срещнем както ви предложих?
— Да.
Пауза.
— Ще ми се да можех да съм сигурна, че сте такава, за каквато се представяте.
— Дадох ви доказателство в писмото си. Онова за дъщеря ви. Вашият приятел ми каза, че ще е достатъчно.
— Убедително е, обаче не е достатъчно. Тук имам цял екип изключително способни юристи, които ме убеждават да не отивам на срещата. Предупреждават ме, че властите може да се опитват да ме примамят да приема информация, която после да бъде обявена за открадната, за да направят с мене и моята организация същото като с Джулиан Асанж.
— А вие какво им отговорихте?
— Че дължа на своя служител да поема този риск. Че няма да струвам нищо като ръководител на организацията, ако постъпя по какъвто и да е друг начин.
— И те сигурно са ви казали, че властите очакват да реагирате така и че ще го използват.
— Точно това ми казаха.
Обзе я страх. Дали тази жена наистина можеше да я отсвири, след като вече бяха толкова близо?
— Вижте, ако не дойдете на срещата, ако не вземете това нещо, вашият служител… едва ли ще оцелее. Както и самата аз. А имам дете, което изцяло зависи от мен. Затова, извинявам се, че ще ви накарам да изпитате угризение, но искам да знаете, че когато прочетете за моето уж случайно изнасилване и убийство, това ще е едно от нещата, които сте можели да предотвратите.
Не получи отговор. Зачака, ала търпението й се изчерпи.
— Знаете ли, всъщност не исках да се замесвам във всичко това — продължи тя. — Изобщо нямах такова намерение и в момента единственото ми желание е да ви дам това, което е искал да ви даде вашият служител. Но ако не се срещнете с мен при уговорените условия, добре, ще рискувам и ще се домъкна в проклетата ви редакция.
— Да не мислите, че не ми се ще да можеше? Няма начин. Наблюдават ни. Всеки божи ден наоколо са паркирани от един до три буса на „фирми за поддръжка“. Е, през последните два дни бусовете по-скоро са шест. Да не споменавам за всички озеленители, техници от телефонни компании и доставчици. Може да успеете да изскочите от колата и да изтичате вътре. А може и да ви пресрещнат. Или просто да ви последват и да ви арестуват в редакцията. Шансът ви за успех не е особено голям.
Обзе я надежда.
— Значи ми вярвате?
Нова пауза.
— Боя се, че ще ми се наложи.
Иви въздъхна от облекчение.
— Добре, хубаво. Вижте, в момента няма много трафик. Мога да стигна на уговореното място до един час.
— На мен ще ми трябва малко повече време. Трябва да взема доста сериозни предпазни мерки, за да съм сигурна, че не ме следят. И вие направете същото. Около мястото, където ще се срещнем, има тихи квартали. Използвайте ги. Това ще затрудни евентуалните ви преследвачи, при положение че няма как да се скрият сред трафика.
— Не разполагаме с толкова време. Вашият човек скоро ще ви се обади, забравихте ли? И трябва да можете да потвърдите, че сте взели онова нещо, иначе няма да ви каже каквото ви трябва, за да го използвате.
— Добре тогава, да се срещнем след час и половина. Така ще ни останат няколко минути за всеки случай. Ако ви следят, ако забележите нещо, което ви се стори не на място, прекратете операцията. Пак ще се свържем онлайн и ще измислим нещо друго.
— Добре — отвърна Иви. Изпитваше странна смесица от облекчение и нервност. — А, и синът ми, за когото ви споменах. Той ще е с мен. Да не се изненадате. Така по-лесно ще ме познаете.
— Сигурна ли сте, че идеята е добра?
— Няма да го оставя сам, докато всичко това не свърши.
— Вие си знаете. Телефонът, от който се обаждате… можете ли да извадите батерията?
— Просто ще го оставя тук. Сигурно някой ще го вземе и ще го отнесе със себе си. И ако следят движенията му, ще отидат за зелен хайвер.
— Добре сте се сетили. И вие няма да можете да ме намерите на този номер.
Изведнъж я обзе нервност и Иви дълбоко въздъхна в опит да се овладее.
— Добре. Ще се видим след час и половина.
* * *
Манъс чакаше в пикапа с работещ двигател до тротоара в лентата за пристигащи в края на дълга опашка от спиращи и потеглящи коли и таксита. Не се беше сетил, че Иви ще дойде на летището. Инстинкта й си го биваше. Нямаше как да я последва вътре, без да зареже пикапа в лентата за заминаващи. А щом се скриеше в сградата, тя имаше много възможности. Три железопътни линии плюс безброй автобуси и таксита.