Иви едва ли щеше да се качи на самолет — подлагаха пътниците на прекалено щателни проверки. За да вземе кола под наем, също трябваше да представи документ за самоличност. Оставаше му само да се опита отново да се постави на нейно място, да предвиди следващия й ход. Знаеше, че е интелигентна, но неопитна. Тя бързаше. Страхуваше се от камерите. И надали искаше да е сред тълпи пътници — жена с малко глухо дете щеше да се разпознава прекалено лесно.
Вече беше взела две таксита. Явно предпочиташе този вид транспорт. Интуицията му подсказваше, че пак ще прибегне до него. Затова и чакаше в зоната за пристигащи. Ако инстинктът го подведеше, щеше да я изпусне.
До прозореца му се появи пътен полицай и почука по стъклото. Манъс го свали.
— Тук не можете да паркирате, господине. Разрешено е само за качване на пътници. Без изчакване.
Беше подготвен за това и извади служебна карта на агент от ФБР. Многократно я бе използвал при подобни обстоятелства и тя винаги имаше вълшебно въздействие.
И сега подейства.
— А, извинявайте, господине. — Ченгето изведнъж се изпълни с почтителност към голямото лошо Бюро. — Не знаех. Ъъъ, ще се погрижа да не ви безпокоят.
Манъс му кимна в знак на благодарност и полицаят се отдалечи. Но се оказа, че не е имало нужда. Защото Манъс видя Иви и Даш да се качват на такси в началото на опашката. Той повторно кимна, мрачно, този път на себе си, и потегли в мига, в който таксито се отлепи от бордюра.
Когато слезеха от това такси, щеше да настъпи моментът за действие. Надяваше се да не се наложи да нарани някого. Обаче щеше да вземе флашката. Иначе всички щяха да са мъртви.
48.
Ремар имаше чувството, че се е качил на въртележка и сега тя се върти толкова бързо и се клати толкова силно, че не може да слезе. Двамата с директора не бяха излизали от сградата цяла нощ. Не бяха спали. Един помощник им носеше храна и кафе, докато те бяха превърнали директорския кабинет в нещо като военновременен команден център.
Пренасочиха почти всички суперкомпютри, и последния бит изчислителна мощност, към Божието ухо — вече и без това най-мащабната система за събиране на данни в историята на разузнаването, а сега и допълнително подсилена с информационния поток от Съвместната въздушна система за противоракетна отбрана и програмата на ЦРУ и Маршалската служба. И удивително — май се получаваше. Бяха засекли обаждане на Галахър от стационарен телефон в старческия дом, в който живееше баща й. Проучиха по-внимателно и установиха, че някой е влизал в бейзболна онлайн игра от айпи адреса на дома. Оказа се, че синът на Галахър има акаунт — още едно потвърждение, че засеченият глас действително е нейният. Беше повикала такси и тъкмо се мъчеха да го проследят, когато отново засякоха гласа й. Обаждаше се от предплатен джиесем на международното летище, купен няма и двайсет минути по-рано от Уолмарт, само на няколко преки от скапания комплекс на АНС. Ремар вече беше пратил хора на аерогарата. Можеше и да извадят късмет, но той имаше предчувствието, че Галахър е прекалено умна, за да остане там дълго. И все пак се приближаваха. Обработването на първия засечен разговор им отне близо половин час. Но потвърждението им позволи да отсеят голяма част от фоновия шум и те регистрираха втория разговор по-малко от десет минути след провеждането му. Още малко време и съвсем мъничко късмет, смяташе Ремар, и следващия път, щом засечаха гласа на Галахър, щяха да я пипнат.
Вратата на вътрешния кабинет се отвори и оттам излезе директорът.
— Манъс — каза той. — Нали ти казах.
Андърс му показа джиесема си. Беше получил есемес: „По петите й съм. Ще ти дам флашката. И ще я накарам да обещае да не казва на никой. Но ти трябва да обещаеш да я оставиш на мира. Нея и момчето“.
Имаше и отговор: „Ако успееш да я накараш да обещае, обещавам и аз. Да“.
— Предплатен телефон — поясни директорът. — Но е Манъс. Геолокализирах го. На летището. Наблюдава ги.
— В момента следиш ли го?
— Не. Извади батерията.
— Защо я е извадил?
— Не е сигурен. Иска да го направи при собствените си условия. Обаче ти казах. Той още вярва, че сме един отбор.
Ремар кимна. Лицето му беше безизразно.
— Опасна грешка в оценката на ситуацията.
— Да, затова да внимаваме и ние да не допуснем такава. Ти следи жената. Ако се доберем до нея преди Манъс, толкова по-добре. Ще елиминираме посредника.
Андърс се върна в кабинета си и затвори вратата.