Ремар пристъпи към Андърс и сложи ръка на рамото му.
— Тед. Виж…
Андърс се отърси от ръката му.
— Как можа, Марвин? Да ме предадеш?! За какво? Заради едното чукане? Мислиш си, че не знам ли? Знаех още преди да ми кажеш. Знаех.
Последва дълго мълчание.
— Ти знаеш само каквото виждаш — отвърна накрая Марвин. — Не знаеш какво изпитвам.
— Така ли? Е, да видим. — Директорът се обърна към мъжете с тъмните очила. — Погрижете се за тях.
Иви приклекна, завъртя се и прегърна Даш, за да го защити с тялото си. Ала чу нов глас, гърлен южняшки баритон:
— Не! Няма да се „погрижите за тях“!
Тя се обърна и видя от шевролета да слиза висок чернокож мъж със синя военна униформа. Познаваше го от телевизията — Върнън Джоунс, председател на Съвета на началник-щабовете.
— Какви ги говориш? — почти викна Андърс. — Трябва да приключим с това!
Джоунс поклати глава.
— Всичко вече приключи. Трябва да изслушаш Майк.
Директорът се обърна към Ремар.
— Какво става тук?
Заместникът му поклати глава и заби поглед в земята.
— Съжалявам, Тед. Време е за ново ръководство. Всъщност отдавна е време. Трябва да го разбереш.
Андърс присви очи и стисна устни.
— Проклет затворник!
Ремар кимна.
— Предполагам, че в крайна сметка не може да знаеш всичко.
— След онова, което направих за тебе?! Та аз ти спасих живота! Извадих те от пламъците на ада, неблагодарно копеле такова, издигнах те и те закрилях! Щеше да си нищо без мене! Щеше да си мъртъв, пепел, въглени!
— Знам. И никога няма да мога да ти се отплатя за това. Макар че се опитвах. Но тук става въпрос за нещо по-важно, Тед. По-важно от тебе и мене. Не може да продължава така. Фактът, че не го съзнаваш… Ти вече не ставаш. Съжалявам.
— Да не си се побъркал? И ти си замесен във всичко това!
— Не. Всъщност не съм. Божието око беше твоя рожба. Ти го използваше. Спомняш ли си онази проверка, която ми нареди да направя? Имаше много неща, които Пъркинс можеше да е взел. Но не беше взел всичко. Ще възстановим програмата. Само че този път ще сме по-благоразумни, по-дискретни. Не го прави по-трудно, отколкото се налага, Тед. Моля те.
— Ще я възстановите, дръжки! Да не си мислиш, че не знам?! Знам всичко. Всичко!
Ремар погледна Джоунс.
Военният кимна.
— Заловете го.
Двама от мъжете се хвърлиха напред и сграбчиха директора за ръцете. Той се опита да се съпротивлява, но те сякаш не забелязваха.
— Марвин! — извика той. — Спри ги, Марвин!
Марвин не помръдваше. Лицето му беше безизразно.
— Вкарайте го в колата — нареди Ремар на мъжете.
— Трябва да поговоря с тези хора.
Джоунс се върна при джипа. Мъжете го последваха и натикаха Андърс вътре. Той крещеше, че щял да ги изгори, да ги изгори живи. Иви се радваше, че е прегърнала здраво Даш и че той не вижда нищо. Той също се притискаше към нея, явно много уплашен.
Вратите на шевролета се затвориха и виковете на директора изведнъж стихнаха. Ремар се приближи.
— Марвин. Иви. Извинявам се за всичко това. Никой не искаше да се случи.
Иви се страхуваше да отговори. Вдигна поглед към Марвин. Изражението му си оставаше непроницаемо.
Ремар се усмихна малко тъжно.
— Да си го признаем. Директорът прекали. Толкова отдавна плава в морето, че е изгубил представа закъде пътува. Изгубил е представа за целта, разбирате ли?
— Не — предпазливо отвърна тя, после се изправи и се обърна към него. — Не съвсем.
Даш се вкопчи в крака й. Може и да не схващаше всички думи, но смисълът определено не му убягваше.
Ремар въздъхна.
— Е, всъщност няма значение. Аз съм реалист, Джоунс също. Ще оправим нещата. Виждам, че и вие сте реалистка.
— Какво се опитвате да ми кажете? Че очаквате да си държа езика зад зъбите ли? Какво значение има това? Флашката е в „Интерсепт“.
— Да, и сигурно ще публикуват съдържанието й. Ще го опровергаем. И преди сме преживявали такива бури.
— Ами Хамилтън? И Пъркинс? И Делгадо, който постави онази бомба? Как ще извъртите всичко това?
— Конспиративни теории.
Самоувереността му й действаше обезсърчаващо. Искаше й се да го сграбчи и да го разтърси, да му докаже, че греши.
— Има записи от камери — предпазливо отбеляза Иви.
Той кимна някак тъжно.
— Не се тревожете за това. Погрижили сме се. Така че няма никакви доказателства. Е, не е съвсем вярно. Вие можете да потвърдите много неща. И ви е ясно как щеше да реши този проблем директорът, ако не лежеше по очи на задната седалка на джипа. Обаче тези методи са старомодни. Аз не действам така.