Манъс скочи и се хвърли върху гърба на баща си. Крещеше без думи, просто надаваше крясъци. Баща му го смъкна с лекота от себе си и го блъсна с две ръце толкова силно, че Манъс буквално отхвърча и се заби в стената до печката. И пред очите му пак заплуваха звезди. Всичко стана разпокъсано. Майка му изпищя: „Остави го на мира!“. Баща му се приближаваше към него. Майка му извика нещо, грабна един стол, вдигна го и с всички сили го стовари върху главата на баща му. Разнесе се силно изпращяване. Тялото на баща му се разтърси. После очите му се присвиха, главата му се завъртя като на влечуго и едрото му туловище се обърна след нея.
„Гадна курва“ — видя го да произнася Манъс и въпреки че не можеше да го чуе, усети думите му като шепот. Това беше много по-страшно от всякакви викове, много по-вледеняващо. Майка му се опита пак да вдигне стола, но баща му го дръпна от ръцете й все едно е детска играчка, запрати го в отсрещния край на кухнята, хвана ръба на масата и я изправи настрани да не му пречи. Майка му се парализира от ужас, виждаше Манъс, и заотстъпва с широко отворени очи и уста. Баща му напредваше като куче, приклещило в ъгъла катерица. Сграбчи я с едната си ръка за тила и заби юмрук в лицето й. От носа й бликна кръв и тя залитна. Баща му я хвана за раменете, за да не падне, и я блъсна в стената, притегли я към себе си и отново я блъсна. Главата й всеки път силно се удряше и отскачаше.
Всичко стана като в забавен кадър. Манъс погледна към печката. Тежката тенджера със соса за спагетите, мехурчетата в гъстата червена течност, пукащи се сред гъби и късчета месо. Усети как гневът разцъфва в гърдите му. Невъобразимо красиво чувство, могъщо, чисто и фокусирано.
Манъс хвана тенджерата за дръжките, вдигна я и тръгна към баща си. Металът пареше дланите му, но той не обръщаше внимание на болката.
— Ей! — изрева момчето със сила, каквато до този момент дори не подозираше, че притежава. Баща му никога не го беше чувал да вика така и това го сепна. Той пусна раменете на майка му, която се свлече на пода, и понечи да се завърти към сина си, като присви глава и вдигна ръце — нещо в гласа на Манъс явно бе проникнало през опиянението му и бе предупредило първичната, животинска част от ума му за надвисналата опасност.
Твърде късно. Манъс беше само на две крачки от него и докато главата на баща му продължаваше да се завърта, силно залюля тенджерата напред, без да пуска дръжките. От нея като дракон, изскачащ от бърлогата си, във въздуха полетя грамадна полутечна червена маса…
Врелият сос заля лицето и шията на баща му. Той изпищя и падна на колене, вдигна ръце към очите си. В първия момент на Манъс му се стори, че баща му иска да махне гъбите, и със закъснение осъзна, че това всъщност е разтопена кожа.
Момчето се втурна покрай него и клекна до майка си, която лежеше по гръб със странно подвити под тялото крака. Клепачите й бяха отворени, но се виждаше само бялото на очите й. Той започна да я разтърсва, да я пляска по бузата, шепнеше със свито гърло: „Мамичко, събуди се, мамичко“. От години не я беше наричал така, но детинският ужас, породен от нейната безжизненост, го караше да използва това отдавна забравено обръщение.
Манъс продължаваше да я разтърсва и да я пляска по лицето. Някъде далеч чуваше баща си да вие, ала скоро всичко утихна и когато вдигна поглед, баща му лежеше неподвижно. Трябваше да повика полиция, как не се беше сетил по-рано. Той се втурна към телефона и набра номера. Не можеше да чуе дали някой е вдигнал и какво казва, затова просто повтаряше, че е глух и се нуждае от помощ, защото майка му е ранена.
Пристигна линейка. Полиция. Всички отидоха в болницата. Майка му беше мъртва. Субдурален хематом, обясни му един лекар. Кръвоизлив в главата. Баща му бе в безсъзнание. Превързаха лицето му като мумия и докторите казаха, че ако изобщо дойдел на себе си, никога нямало да може да вижда. Но той така и не се свести. Получи пневмония и почина след две седмици.
Полицаите доведоха човек, който владееше жестомимичен език, и зададоха много въпроси на Манъс. Не му се говореше за това, обаче им каза истината. Някакъв мъж, който се представи като окръжен прокурор, му обясни, че нямало да го съдят. Но родителите на майка му и баща му не го искали. Неговата глухота винаги беше била бариера помежду им, а сега беше още по-лошо — родителите на баща му не вярваха на неговия разказ, а тези на майка му го обвиняваха, че не е направил нещо по-рано. Какво да им отговори? Че е бил прекалено уплашен ли? И виж какво се беше случило!