Пратиха го в специално училище. Там често се биеше. Чупеха му зъбите и носа, получаваше фрактури на пръстите. Каквото и да станеше, той си взимаше поука. С кои части на тялото да нанася удари. Къде да удря. Как да предусеща намеренията на противниците си, да знае кога и как ще го нападнат. Кога да атакува пръв, кога да отвръща на ударите.
Другите момчета сипеха закани, псуваха и крещяха, докато се биеха. Манъс мълчеше, не издаваше нито звук. Когато някой се опитваше да му причини болка, той му причиняваше болка на свой ред — и постепенно започна да го усеща като работа, която просто трябва да се свърши. Най-много му харесваше да повали другото момче на земята и тежко да го настъпи по таза, лицето или гърлото, все едно смачква празна консервена кутия или троши съчка. Но също обичаше да хапе и да атакува очите. Даже най-силните момчета забравяха всичко и отчаяно се опитваха да избягат, когато Манъс забиеше пръсти в орбитите им.
Учителите го караха да прави много тестове. Казваха му, че бил умен, но прахосвал способностите си. Това не го интересуваше. Казваха му, че ако не престане да се бие, ще се наложи да го пратят в друго специално училище „за момчета като него“. Но хората продължаваха да се опитват да му причиняват болка и той продължаваше да им го връща, затова накрая го пратиха в другото училище, което всъщност повече приличаше на затвор.
Една нощ през първата седмица Манъс се събуди и усети тежест върху гърба си. Опита се да се надигне, но не успя — някой го притискаше към леглото. Понечи да се съпротивлява, ала непознатият опря в гърлото му нещо студено и остро. Нож. Две яки ръце задърпаха гащетата му. Манъс разбра какво става и се замята, но ножът се впи още по-силно в кожата му. Той се вцепени. Ръцете смъкнаха гащетата му и го разкрачиха. Зачуди се защо другите момчета в спалнята не правят нищо и после разбра — те просто се радваха, че този път не се случва с тях.
Бяха трима и имаха нож — не можеше да направи нищо. Затова се отпусна. Не се предаваше. Чакаше. Щяха да му причинят болка и той беше принуден да им го позволи. Докато получи възможност да се захване на работа.
Когато тялото му се отпусна, онзи отгоре му започна да се клати със смях. Ръцете върху краката му вече не го стискаха толкова силно.
Болеше. Момчето, което го правеше, искаше да боли. Не чак толкова, колкото понякога бащините му побои, но всъщност беше по-лошо, защото бе вътре в него, в тялото му. Манъс стисна зъби и зачака с насълзени очи.
Момчето потрепери и той го усети, че свършва. Не се беше съпротивлявал. Сега почти не го държаха, мислеха си, че няма да се бори, мислеха си, че само иска всичко това да приключи.
Ръцете пуснаха краката му. Ножът се отлепи от гърлото му.
Манъс стисна хладния метал с лявата си ръка и с дясната сграбчи китката на момчето отгоре му. Острието се заби дълбоко в дланта му, но той не го пусна. Стори му се, че противникът му изкрещява, ала не беше сигурен, а и нямаше значение. Манъс силно натисна острието и онзи го изпусна. Той хвана дръжката на ножа с дясната си ръка. Момчето се опита да му го вземе. Манъс намери с устни основата на палеца му и го захапа.
Момчето изпищя и се помъчи да се отскубне. Когато дланта му се освободи, в устата на Манъс остана нещо. Той го изплю и се завъртя към тях. Опитаха се да го приковат към леглото, но Манъс размахваше ножа и те не успяха да го хванат.
Единият се изтърколи на пода и понечи да се надигне на колене. Манъс смачка тила му с крак и го залепи обратно долу. Повтори удара и усети, че нещо под ходилото му се счупва.
Вторият се опита да избяга, обаче се препъна в сумрака. Манъс искаше да го сграбчи за косата, но дланта му кървеше и пръстите не му се подчиняваха.
Той блъсна лицето на момчето в бетонния под и заби ножа в тила му. От раната шурна кръв. Момчето запищя и се замята.
Онзи, който му беше причинил болка, вече блъскаше по заключената врата на спалнята и викаше за помощ. Манъс тръгна към него. Момчето се обърна и го видя. През дебелото стъкло в центъра на вратата Манъс забеляза един от надзирателите, който припряно се опитваше да отключи.
Нямаше представа колко време им е отнело да влязат. Достатъчно. Той се захвана за работа. Когато надзирателите успяха да го спрат с палките си, момчето беше останало почти без лице и приличаше на грамадна парцалена кукла, просната в локва кръв.