Прокашля се и си погледна часовника. Почти обед. Господи, беше проспал целия път от Истанбул. Дори не бе чул съобщенията на шофьора за предстоящото им пристигане в Анкара.
Изчака, докато другите пътници — главно турци, които нямаха достатъчно пари за самолет или скоростния влак от Истанбул, но и неколцина бакпакъри от Европа — свалят багажа си от рафтовете. Собственият му сак беше лежал в скута му през цялото петчасово пътуване, освен по време на отиването му до автобусната тоалетна, когато, естествено, го взе със себе си.
Разтърка си очите. Чувстваше се почти като дрогиран. Кога за последен път беше спал нормално? Определено не и откакто бе установил контакт с Хамилтън, с други думи… почти от три седмици. По време на приготовленията си преди това изобщо не се тревожеше. Отлично познаваше възможностите на АНС, което му позволяваше да ги избягва. Но откакто се бе свързал с журналиста, вече зависеше и от неговите предпазни мерки. И въпреки че малкият поначало знаеше как да се пази, още повече след като Пъркинс му бе дал допълнителни наставления, самият контакт представляваше риск, нова уязвимост. Електронните контрамерки не се различаваха от физическите — може да минеш по най-безопасния маршрут в света, но ако човекът, с когото се срещаш, е по-небрежен и го проследят, ти си също толкова прецакан, колкото и той.
Наложи си да се овладее. Хамилтън беше получил информацията. Вече трябваше да е в самолета за Франкфурт, а оттам — обратно за Вашингтон. Ако Пъркинс се бе издънил, досега да са го хванали. А ако се случеше сега… Е, поне информацията щеше да излезе наяве. Поне нямаше да е напразно.
Замисли се за бившата си жена, Карин. Колко пъти му беше казвала, че професията му го разяждала като рак, че го отчуждавала от децата им, от нея! Без да подозира, че той вече се е отчуждил. Маниакалната му посветеност на работата бе колкото причина, толкова и последица. Бяха се оженили млади и докато я опознае по-добре, вече имаха деца и очаквания, които се бяха втвърдили като бетон, и задължения, които не можеше да пренебрегне. Беше впримчен в живот, какъвто не искаше, с жена, която не обичаше — поне не така, както би могъл да обича, не така, както изпитваше потребност да обича.
И тогава се запозна с Ефира, системна администраторка, която се задушаваше в собствения си нещастен брак. Е, всъщност се казваше Никол, Никол Чеймбърс, но я наричаха Ефира или Ефи, прякор, останал от младежките й години на сърфистка в Санта Крус. Виждаше я в служебното кафене, идваше рано на работа, отиваше си късно, също като него. Общите разговори прераснаха в приятелство. Приятелството прерасна във връзка. Връзката разцъфтя в любов. Планираха да почакат децата им да станат студенти, да се разведат и най-после да имат нормална връзка, без да се крият, вместо сегашните им откраднати мигове в отдалечени хотели.
Не че тези откраднати мигове не бяха прекрасни. Понякога му се струваше, че го поддържат единствено те, че живее само за тях.
Една нощ Ефира му разказа за програма, която разработила по заповед на директора и която генералът наричал Божието око. Програмата имала филтри, които ограничавали действието й до терористи и затваряли достъпа до електронния трафик в страната. Но Ефира си оставила задна вратичка и когато проверила, всички филтри били изключени. Тя с ужас видяла как се използва програмата и смяташе, че трябва да направи нещо. Перспективата обаче я ужасяваше също толкова — „виж как се опитаха да съсипят Бил Бини и Томас Дрейк“ — и известно време Ефира говореше само за това, като че ли признанието можеше да изкупи бездействието й. Пъркинс споделяше ужаса й и по никакъв начин не я насърчаваше.
Накрая обаче тя започна да източва информация от и за програмата, криптираше я и я съхраняваше в уебсайт, който беше създала в даркнет по такъв начин, че да е невидим за Божието око. В случай че я сполети нещо лошо, Ефира даде достъп на Пъркинс до сайта въпреки неговите уверения, че е нелепо, че нищо няма да й се случи, че не живеят в шпионски роман.
След Сноудън директорът й нареди да преработи всички мерки за сигурност на Божието око. Сега вече Пъркинс разбираше, че това е бил моментът Ефира да разкрие информацията. Тя обаче му обясни, че новите мерки нямало да й попречат пак да си остави задна вратичка и да продължи да събира нужните й доказателства. Пъркинс не я спря. Всъщност той тайно се надяваше, че любовницата му ще продължи да използва необходимостта от още доказателства като извинение, за да не предприема никакви действия.
Вечерта, когато се очакваше Ефира да приключи с разработването на новата система, двамата имаха среща в хотел край международното летище на Балтимор и Вашингтон. Ала тя така и не се появи. Пъркинс реши, че й се е наложило да се прибере вкъщи и не е успяла да се свърже с него навреме, затова просто остана разочарован. Но на другата сутрин историята гръмна в медиите: изнасилена и убита жена.