Топлината под лъжичката му изведнъж се превърна в ледена буца. Лоша работа. Невероятно лоша.
— Кой е?
— Осемдесет процента сме сигурни, че е служител на име Сноудън. Едуард Сноудън. Бивш системен администратор в ЦРУ, инструктор по контраразузнаване в Агенция „Разузнаване“ на Министерството на отбраната, с пълни администраторски права.
„С пълни администраторски права“. Дъхът му секна за миг.
— Чакай малко — каза Андърс. Стана, вдигна телефонния апарат и безшумно тръгна по мекия килим към банята, като теглеше дългия кабел подире си. Не включи осветлението — тъмнината му действаше успокоително, внушаваше му усещане за скривалище, за пашкул. Пъхна слушалката между бузата и рамото си, затвори и заключи вратата на банята, пусна водата, за да заглуши звука, и влезе в стъклената душкабина. Едва тогава затвори очи и изсумтя: — Само не ми казвай, че е имал достъп до Божието око!
— Не е имал оторизация.
— Знам, че не е имал оторизация. Друго те питам! — Гласът му прозвуча по-рязко, отколкото искаше.
— Там няма данни за пробив. Обаче Сноудън… този човек е изключително способен. Разпитахме колегите му. Често се споменаваше думата „гений“.
— Трябва да се уверим, че няма опасност за Божието око. Не ме интересува нищо друго. Това е абсолютен приоритет.
— Работя по въпроса. Но става бавно, понеже не мога да повикам обикновен екип криминалисти.
Естествено, че не можеше. В историята на държавната власт на САЩ нямаше програма с по-строга разделност и секретност от Божието око. Изведнъж го обзе ужасното предчувствие, че всичките им предпазни мерки не са били достатъчни.
Андърс отвори очи и дълбоко въздъхна в опит да се успокои.
— Къде се намира Сноудън в момента?
— Според нас е в Хонконг.
— Не! За МДС ли работи?
Министерството на държавната сигурност беше китайската разузнавателна служба, нещо като комбинация от ЦРУ и ФБР. Ако Сноудън беше агент на МДС, ситуацията сигурно можеше да се овладее. Конкурентно разузнаване, вярно, обаче това не означаваше, че не съществуват правила, че не може да се сключват споразумения.
— Едва ли. Грийнуолд и Пойтрас също са там. Според нас той предава документите на тях.
Генералът запримигва. Кошмар ли сънуваше? Глен Грийнуолд и Лора Пойтрас… това нещо се очертаваше далеч по-лошо от МДС. Невъобразимо по-лошо.
Изтече една мъчителна минута. Той се намираше в Сантяго през 2010-а, когато земетресението от 8,8 по Рихтер разлюля Чили. В продължение на три безкрайни минути земята се разтърсваше и вълнуваше под краката му. И сега се чувстваше така. Даже още по-сюрреалистично.
Андърс си наложи да се съсредоточи.
— От „Гардиан“ свързаха ли се вече с нас?
Грийнуолд работеше в „Гардиан“. Преди да публикуват каквото и да е, шефовете му се обръщаха за коментар към Агенцията за национална сигурност.
— Не.
В свитото му сърце се прокрадна плаха отчаяна надежда. Още имаха шанс. Нищожен, да, но…
— За колко време можем да пратим група в Хонконг?
— В момента наши хора се занимават с Абу Саяф на Минданао. Можем да ги прехвърлим в Хонконг за шест часа. А може и още по-бързо.
— Действай. Веднага. Важи същото правило като с ОБЛ, нали разбираш?
Тюлените, които бяха убили Осама бин Ладен, знаеха, че при никакви обстоятелства не бива да го залавят жив.
— Тед, тук става дума за… тези хора са американци.
Ремар беше добър заместник и Андърс нямаше по-верен човек от него. Така и трябваше. В първите дни на Пустинна буря генералът го беше измъкнал от едно горящо хъмви и му спаси живота, макар дясната половина на лицето му да пострада. От този момент Ремар следваше изгряващата звезда на Андърс и жертвоготовно му пазеше гърба. Но никой не е съвършен — неговата слабост беше известна милозливост. Андърс нямаше представа на какво се дължи — може би на някаква вродена личностна особеност? Или на семейната среда в детството му? На многобройните пластично-възстановителни операции, в резултат на които изпитваше прекалено голямо съчувствие към чуждата болка? Най-вероятно на някаква комбинация от всичко това. И въпреки че различният му мироглед често играеше ролята на полезен коректив за доста по-безжалостния инстинкт на Андърс, сега не беше моментът за това.
— Просто ги ликвидирайте — нареди генералът. — И тримата. Ясно ли е? Ще прехвърлим вината на МДС.
— Няма да прилича на работа на МДС.
— Че защо МДС ще прави нещо и ще го маскира като своя работа?
Мълчание. После:
— С тях е още един репортер от „Гардиан“. Шотландец, Юън Макаскил.
— Тогава ги ликвидирайте и четиримата. Известно ли ни е къде се срещат? И къде са отседнали?