Въздъхна и влезе, мина покрай красивата рецепционистка, продължи по антисептично миришещия коридор. Вратата на стаята на баща й беше отворена и тя видя, че е приповдигнат на леглото, което имаше механизъм за изправяне на отделни секции. Беше по халат, вместо с обикновени дрехи, и Иви веднага разбра, че има лош ден. Почука по касата, за да привлече вниманието му, и когато той я погледна, й се доплака от обидата в очите му.
— Здрасти, татко — с престорена бодрост каза Иви, Приближи се и го целуна по оредяващата коса на темето, като се насили да не сбърчи нос от старческата миризма.
Той се озърна покрай нея към коридора.
— Какво правиш тук?
Тя почти винаги идваше по това време. Или беше забравил, или се намираше в пасивно агресивна фаза.
— Измъкнах се от работа малко по-рано. Исках да те видя.
— Къде е Даш?
Иви вече не водеше детето при него — синът й се разстройваше, когато дядо му не го познаеше.
— На училище е, татко.
— Доста е късно за училище.
— Нали го знаеш Даш. Има тренировка по бейзбол. Другия път ще го доведа.
До следващия път баща й щеше да забрави, че е питал, така че спокойно можеше да му обещае. Зачуди се кога и нейните посещения ще станат излишни. Той още не беше стигнал дотам, но лекарите я бяха предупредили, че е въпрос на време. Понякога говореше за майка й все едно е жива — дали вече се била върнала от магазина, такива неща. Ала, от друга страна, родителите й бяха имали щастлив брак. Може би трябваше да е благодарна, че майка й е изплувала от царството на неговата памет и се е върнала в будния му живот.
Последва неловко мълчание. Иви отчаяно затърси с какво да го наруши.
— Навън е слънчево, татко, искаш ли да ти дръпна завесите?
— Предпочитам на тъмно.
— Днес не ти ли се играе бинго с някой от твоите приятели?
— Те не са ми приятели.
И така нататък. Тя остана само двайсетина минути. На тръгване пак го целуна. Миризмата ставаше все по-силна, нали? Подобно на другите симптоми. Обеща му скоро пак да го посети, може би още утре — знаеше, че ще наруши това обещание, и този път дори не се оправда пред себе си, че това няма значение, защото той няма да си спомня.
Отби се в съседния „Сейфуей“ и купи пържено пиле за вечеря и сладолед за десерт. Дин често им готвеше, но Даш обожаваше пърженото пиле от „Сейфуей“ и Иви обичаше понякога да му прави такива приятни изненади. Особено когато се прибираше от старческия дом и имаше нужда да си достави радост. Напомни си, че сладоледът е за Даш, не за нея. А и трябваше да махне кожата на пилето. Упражняваше се редовно и беше доволна от резултата, обаче трябваше и да се пази.
Иви спря на паркинга пред блока сред фордове „Фюжън“, хонди „Акорд“ и субару „Аутбак“ и угаси двигателя на своята тойота „Приъс“. Практични коли за практични хора. Хора, които не можеха да си позволят да не са такива. И изведнъж запреглъща сълзите си.
Как беше стигнала дотук? Отчуждаването и разводът. Майка й, изядена жива от меланома, дал метастази в лимфните й възли. Баща й, който все още я познаваше и се радваше на нейните посещения, ала постепенно потъваше в мрак и деменция. И никой друг. Нямаше на кого да разчита, ако се случи нещо лошо. Огледа се — наоколо имаше само празни коли. Дали техните собственици бяха също толкова уплашени и самотни като нея? Дали и те се питаха как са стигнали дотук, какво правят, защо изобщо живеят, на кого ще липсват, ако си отидат?
Помисли си за Даш, за неговата кестенява коса, наследена от баща му, за луничките му, наследени от нея, за беззъбата му усмивка, за която тя не можеше да си позволи да му купи шина, не и точно сега. Щеше да липсва на Даш. Нима в момента не я очакваше с нетърпение в тяхното скромно апартаментче? Обожаваше навика му веднага да зарязва онова, което прави, и да се втурва да я прегърне. Харесваше й и одобрителното кимане на Дин при тези външни изяви на споделената им обич. И това, че той не се срамува да я прегръща дори пред приятелчетата си. Как можеше да се самосъжалява с такъв син?!
Усмихна се и влезе в блока.
8.
Видеозаписът беше качен в Ютюб в седем и половина сутринта вашингтонско време — точно за сутрешните новини по основните информационни уебсайтове и за истеричните коментари по вечерните телевизионни предавания. Хамилтън, коленичил със завързани на гърба китки, облечен в оранжев гащеризон като на затворниците в Гуантанамо, на фона на еднообразен пустинен пейзаж. До него маскиран джихадист с дълъг бедуински нож спокойно и самоуверено обясняваше, че мъжът скоро ще бъде обезглавен, за да дадат урок на Америка.