Андърс също кимна и с нищо не издаде истинските си чувства. Но нещата не вървяха добре. Ставаше по-лошо, отколкото се беше опасявал.
— Ще се съберем пак след двайсет и четири часа — продължи президентът. — Искам дотогава да разполагаме с необходимата разузнавателна информация, да имаме план и да сме в състояние да го осъществим.
С периферното си зрение Андърс видя, че Джоунс кимва, очевидно доволен от резултата. Президентът ясно беше дал да се разбере, че държи на спасителната операция. И шефовете на Пентагона щяха да използват тази възможност, за да го зарадват и да му внушат доверие към армията. Щяха да му осигурят разузнавателните сведения. Даже да се наложеше да послъжат за едно друго.
Е, и Андърс можеше да послъже за едно друго.
12.
Иви излезе от офиса си и отиде в тоалетна на друг етаж, в друга част на сградата. Не искаше да я виждат познати хора. Просто имаше нужда да остане няколко минути сама и да се овладее, без някой да я наблюдава.
Всички приказваха за похищението на Хамилтън. Носеха се слухове за спасителна операция, която щяла да е организирана съвместно. Дори някои да бяха научили за катастрофата на Пъркинс, това изобщо не се обсъждаше. Или новината за Хамилтън засенчваше всички останали, или хората просто не познаваха добре специалния съветник в Турция и той не ги интересуваше. Така или иначе, никой не беше направил връзката. Единствено тя знаеше нещо по въпроса.
Не че знаеше, поправи се Иви. Подозираше.
Защото какво всъщност й беше известно? Да, изглеждаше, че Пъркинс е предавал класифицирана информация на Хамилтън. Да, Иви бе предупредила директора само ден преди катастрофата. Но такива неща се случваха. А Хамилтън… е, ако беше отишъл да прави репортаж на сирийската граница, можеше просто да не му е провървяло. Нямаше да е първият. Пък и не го бяха убили — бяха го отвлекли. Защо някой ще организира такова нещо?
„Не някой. Директорът“.
Не искаше да повярва, че всичко това не е случайно съвпадение. Умът й реагираше, като едновременно приемаше два взаимно противоречащи си факта, за да я защити от нежелани прозрения.
И все пак. Ако директорът искаше да убият Хамилтън, защо просто не го бяха направили? Защо бяха организирали отвличането му?
„Защото трябва да умре. Или е трябвало. Или нещо подобно. Самото отвличане е било инсценирано, за да не се разбере какво всъщност става“.
Добре. Имаше логика, така да се каже. Но пък… защо да убиват Пъркинс и Хамилтън? Защо просто да не ги привлекат към съдебна отговорност? Иви познаваше достатъчно Закона за шпионажа, за да е наясно, че властите не изпитват никакви угризения да го прилагат.
„Срещу разобличителите. Още не са го използвали, за да попречат на професионален журналист да си върши работата“.
Тогава… какво? Директорът знаеше или подозираше, че Пъркинс е предал на Хамилтън нещо от толкова деликатен характер, че за да гарантира мълчанието му, трябваше да го убие, така ли? Тя имаше достъп до грандиозно количество свръхсекретни и деликатни документи, но не се сещаше за нито един, който да оправдае извършването на убийство. И преди беше изтичала информация. За АНС бяха писани цели книги. Господи, та нали бяха преживели дори Сноудън! Защо директорът ще рискува такова нещо, вместо просто да преглътнат разкритията, както ги бяха преглъщали и досега?
„Защото тези разкрития се отнасят за него“.
Но за какво?
„За нещо… престъпно“.
Иви се изсмя. Толкова престъпно, че да е по-страшно от убийство или да оправдава рисковете от убийство?!
„Ами ако се отнася за изнудване?“
Тя се замисли. Вярно, хората се майтапеха, че шефовете трябвало да разполагат с някакви мръсотии за Файнстайн, Роджьрс и останалите от законодателните комисии, защото понятието „контрол“ се било превърнало в евфемизъм за „одобрение“. А секретният „Съд“ за наблюдение на чуждестранното разузнаване одобрявал 99,97 % от исканията за наблюдение.
Само че това бяха шеги. Нямаше доказателства. И въпреки удара върху имиджа им след Сноудън Иви смяташе колегите си за добри хора с добри намерения. През всичките години, откакто работеше в АНС, не беше виждала нищо, което дори минимално да се доближава до изобразяваната във филмите безскрупулност.
Добре. Можеше пък наистина да е случайно съвпадение. Разбира се, че й се искаше да го повярва, ала това не означаваше и че действително не е така.