Накрая генералът въздъхна и се отпусна назад.
— Като имам предвид твоите съмнения за самоубийството на Скот Стайлс, съм изключително заинтригуван какво мислиш за автомобилната катастрофа на Дан Пъркинс. И за отвличането на журналиста Хамилтън.
Не беше очаквала да е толкова директен. Което трябваше да е и причината за неговия гамбит. Иви някак си усещаше, че ще сбърка, ако отрече категорично тревогите си. Щеше да е по-добре да се придържа по-близо до истината. Но не прекалено близо.
— Ами, честно казано, сър, наистина изглежда доста странно, понеже е веднага след като системата ми ги засече. И не отричам, че мислих много за това. Обаче не мога да си представя защо някой ще полага такива усилия срещу вътрешна заплаха. И даже някой да го е направил, защо не е взел същите мерки срещу журналиста? Защо ще го отвличат, нещо много по-несигурно?
Зачака, доволна, че се е сетила да използва предпочитания термин „вътрешна заплаха“, вместо бунтарската дума „разобличител“.
Секундите се занизаха мъчително бавно. Иви имаше усещането, че с мълчанието си директорът се опитва да я накара да се издаде. Не я бяха обучавали специално на методи за провеждане на разпити, но тази тактика определено работеше с Даш, когато направеше някоя беля.
Той се позасмя и разпери ръце, подчертавайки абсурдността на всичко това.
— Наистина е невероятно съвпадение, признавам. И не мога да те обвинявам — нито никой друг, който знае за връзката между Пъркинс и Хамилтън, — че си се чудила.
Иви кимна; разбираше, че е издържала някаква проверка, макар и на косъм. Но каква проверка? С каква цел?
— Мисля, че ще има спасителна операция — продължи Андърс след малко. — Засега това е само мое мнение и затова няма да навлизам в повече подробности. И въпреки че сигурно е малко вероятно, искам да знам дали може да съществува някаква връзка между Пъркинс, от една страна, и отвличането на Хамилтън от терористите — от друга. Дали терористите са знаели какво прави журналистът? Дали са го похитили с надеждата да се сдобият с информацията, която е получил от Пъркинс? Излишно е да казвам, че ако Пъркинс е предал на Хамилтън класифицирана информация, свързана с източници и методи на АНС, и тя попадне в ръцете на ИДИЛ, това ще е сериозна заплаха за националната сигурност. Искам да се увериш, че не се е случило такова нещо.
Звучеше логично. Тогава защо я изпълваше с нервност?
— Как, сър?
— Провери абсолютно всички записи на движенията на Хамилтън от момента на пристигането му в Истанбул и особено от първата му среща с Пъркинс. Ходил ли е в склад, поща, офис и изобщо някъде, откъдето може да е пратил нещо.
— Защото ако е пратил нещо…
— Да, въпреки че няма да е доказателство, това поне ще оставя открита възможността да не е носел в себе си деликатна информация, когато са го отвлекли. Обаче ако не е пратил…
— Според вас това ще означава, че по време на похищението е носел в себе си флашка или нещо подобно.
— Точно така.
— Не може ли да е качил някъде информацията, която е получил от Пъркинс?
— Възможно е. Обаче инстинктът ми подсказва, че не е прибягнал до високи технологии. И в такъв случай, ако не я е пратил по пощата или по куриер, тя е била у него. И това ще е много лошо.
„Достатъчно лошо, за да атакуваш с дрон местонахождението му ли?“ — помисли си тя. Идеята й се стори безумна, но… не чак толкова, колкото й се искаше.
— Покритието ни в Истанбул не е върхът — осведоми го Иви, като се надяваше гласът й да не издава обзелата я неохота. — Ако не открия нищо, това няма да означава, че не е пратил информацията.
— Да, в известен смисъл искам от тебе да се опиташ да опровергаеш тази възможност. Обаче може и да извадим късмет. Ако не я потвърдим, трябва да съм в състояние да докладвам на президента, че сме направили опит, да му обясня какви действия сме предприели и какво не сме открили.
— Ясно, сър.
— Едва ли е нужно да го казвам, но това изисква пълното ти и незабавно внимание. От твоята работа може би зависи животът на един младеж.
Тя прекара остатъка от деня в проверка на записите от Истанбул. Това можеше да се осъществи благодарение на системата за разпознаване на лица и биометричната програма — иначе щеше да й трябва цяла армия от хора, които лично да гледат десетките хиляди часове видео в търсене на кадър с Хамилтън — и все пак беше трудоемко. Всеки положителен автоматичен резултат изискваше екстраполиране въз основа на посоката, в която се движи репортерът, било с кола, автобус или такси, защото минаваше покрай много камери, които не бяха записали лицето му или други разпознаваеми детайли. Иви осъзна, че е можела и е трябвало да се сети да автоматизира този процес по-рано. Нямаше причина да не свърже камерите и биометричната програма с картиращ софтуер и системата сама да екстраполира движенията на обекта дори когато лицето или движенията му са извън обхват — дори когато минава през район без камери. Е, поне досадната техническа дейност, която извършваше днес, нямаше да е напразна. Този опит щеше да й помогне да разработи най-елегантния начин за автоматизиране на системата.