Излезе от системата и отиде да докладва на директора.
15.
Срещнаха странния мъж, докато гледаха Ориолс на Камдън Ярдс. Седяха в най-високия сектор на стадиона над лявата половина на полето — прекалено далеч, за да виждат номерата на бейзболистите, макар че Даш вече знаеше наизуст постовете им. Беше й обяснил, че този мач бил „адски важен“, защото бил срещу съперниците на Ориолс, Янките, и ако Ориолс спечелели, щели да са шампиони в дивизията. Всичко това всъщност не я интересуваше, но щом вълнуваше сина й, щеше да се вълнува и тя.
И наистина, човек трудно можеше да не се зарази от спортна треска. Стадионът пращеше по шевовете, аплодиращите тълпи се люлееха в шеметни вълни и резултатът остана равен чак до деветия ининг, когато Янките дръпнаха с два ръна. Сега удряха Ориолс, рънърите бяха на втора и трета база, двама бяха изгорели и някой си Мани държеше бата. Мани имаше три боли и два страйка и целият стадион беше на крака, размахваше юмруци във въздуха и скандираше името му. Даш трескаво й говореше на жестомимичен език, че Мани бил под страхотно напрежение, понеже ако получел още един страйк, мачът щял да свърши и Ориолс щели да изгубят. Обаче ако питчърът хвърлел четири лоши топки или го ударел, Мани щял да направи голям шлем, нещо, каквото Даш не бил виждал никога. А ако самият Мани направел хоумрън, Ориолс щели да победят. Даш имаше толкова сериозно изражение и й обясняваше толкова пламенно, че Иви направо щеше да припадне от обич към него. Кимаше, докато Даш я засипваше със статистика и история — не разбираше почти нищо, но му показваше със силно стиснатите си палци, че знае колко е важно всичко това.
Питчърът на Янките поклати глава, пак я поклати и накрая кимна на кетчъра, който му правеше знаци. Тълпата изведнъж стихна и всички се наведоха напред със свити юмруци или притиснати към устните длани в наелектризираща колективна съсредоточеност. После питчърът повдигна коляното на изнесения си напред крак и се извъртя, ръката му сякаш изостана от тялото, но после се стрелна като бич и топката полетя към хоума, Мани замахна и се разнесе могъщо „ФРАС!“. Иви го чу като гръм чак на трибуните и топката се понесе нагоре като стрела, като ракета, тълпата закрещя, топката мина над шортстопа и левия аутфилдер и продължаваше да се издига, виковете на тълпата преляха в екстатичен рев, хората около тях наскачаха върху седалките, за да са по-нависоко, защото топката набираше още по-голяма височина, прелетя над първия ред, после над втория и идваше право към тях.
Един мъж пред нея блъсна съседа си отляво и той падна, като псуваше гневно. Иви не изпускаше от очи топката и сърцето й бясно туптеше — наистина ли се носеше право към Даш?! Момчето също я гледаше като хипнотизирано, вдигнало колкото може по-високо облечената си в ръкавица ръка. Но после видя, че, не, беше прекалено високо, и й се прииска да можеше да подхвърли Даш във въздуха, за да я улови. Някой на по-горните седалки дори се метна в опит да заеме по-изгодна позиция, разнесе се крясък, настана сборичкване. Отзад я заляха с бира и за малко не събориха Даш. Той я сграбчи за ръката и двамата успяха да запазят равновесие.
Тя се обърна и насред мелето забеляза един мъж точно зад тях, едър, солиден наглед, с дънки, тъмна фланелена риза и шапка на Ориолс, съсредоточено вторачен в спускащата се топка. Някой го сръга с рамо отляво, за да го избута настрани, но все едно се опитваше да отмести дънер. Съседът му отдясно протегна ръка и се опита да се вмъкне пред него, ала мъжът леко се наведе напред и другият уплашено отскочи. И тогава се разнесе силен плясък — мъжът беше хванал топката в огромната си протегната нагоре длан. Ръката му се разтресе от силата на удара, но той някак си успя да задържи топката. „Охо!“ — смаяно си помисли Иви. Хората около него задърпаха ръката му, без да ги е грижа, че очевидно той е уловил топката и тя е негова, че всичко е приключило, ала мъжът просто изпъна ръката си извън техния обсег и ги разбута настрани с другата си ръка със същата лекота, с каквато се пропъждат досадни мухи. Изражението му изобщо не се променяше и оставаше смущаващо спокойно дори когато някой дръпна ръкава на ризата му толкова силно, че го скъса на рамото.
След няколко секунди се възстанови някакво подобие на трезвомислие. Хората, които допреди мигове бяха като обезумели, се върнаха на седалките си и отново насочиха вниманието си към игрището, където Мани обикаляше базите под одобрителния рев на аплодиращата и тропаща с крака тълпа.