Огледа се и не установи проблеми. В маранята на отсрещния бряг на езерото трептяха кулите и комините на солодобивно предприятие. Недалеч бе захвърлена самотна гума от камион — чернееше на фона на солта. Манъс угаси двигателя и свали прозореца. Нямаше как да разбере, но усещаше, че навън цари тишина.
Като държеше турците под око и стискаше дръжката на томахавката, слезе и затвори вратата. Освен брадвата беше въоръжен като миналия път, но с една малка разлика — зиг зауерът SIG МРХ-К, който висеше в кобур под волана, не бе зареден. Имаше предчувствие за тези мъже и смяташе, че е измислил как да се възползва от него.
— Здрасти, Милър — каза високият със същата онази усмивка, която внушаваше недоверие на Манъс. Сега нямаше нужда от пароли. Вече се познаваха. — Носиш ни играчките, нали? Ще ги вземем.
Манъс кимна, отиде отзад при багажника, отвори го и зачака. Високият мина отдясно на седана. Другите двама заобиколиха от другата страна и пътьом надзърнаха в купето. Видяха зиг зауера. Единият спря до вратата. Другият продължи напред. Обкръжаваха го, прерязваха пътя към оръжието му. Поне така си мислеха.
Той се отдръпна и даде знак на двамата да погледнат в багажника. Вътре имаше три брезентови сака.
Високият остана изправен, докато другият се наведе и дръпна циповете на саковете. След като отвори и третия, турчинът се обърна и кимна. Манъс можеше да ги очисти на място със скрития в кобура под пояса му деветмилиметров пистолет, ала не знаеше на какво разстояние ще се чуят гърмежите в този равен терен, а туристическите заведения, покрай които беше минал, не бяха много далече. Щеше да ги застреля, ако се наложеше, но му се струваше, че ще има възможност да се справи по по-безшумен начин. А и по-приятен.
Вторият турчин бръкна в последния сак, извади един от гранатометите и го подаде на високия, който го подхвърли в ръка, насочи го към Манъс и се захили.
— Нали ще ни покажеш как се използва?
Даже да нямаше такава заповед, Манъс с удоволствие щеше да го убие, задето е насочил оръжие към него, особено без изобщо да провери дали е заредено. В този случай обаче това му приличаше на трик за отвличане на вниманието. И естествено, в следващия миг видя с периферното си зрение, че третият се пресяга през отворения прозорец и изтегля зиг зауера от кобура. Манъс се направи, че не е забелязал нищо.
— Какво точно ви интересува? — попита той.
Третият се приближи, като се целеше със зиг зауера в гърдите му. Манъс се завъртя към него и се престори на изненадан.
— Интересува ме защо говориш толкова смешно — каза високият.
Манъс запремества поглед от единия към другия, сякаш се е уплашил. Всъщност преценяваше разстоянието.
— Какво правите?! — възкликна той с пресилена нервност.
— Дай ми пистолета, дето ти е отзад на кръста — заповяда високият и протегна ръка, без да изпуска томахавката от поглед. — И остави брадвата на земята.
Мислеха си, че са го приклещили в ъгъла, но въпреки това не бяха уверени в себе си. Иначе високият сам щеше да се опита да го обезоръжи.
Манъс отстъпи назад, за да не им позволи да го обкръжат, и отпусна томахавката до крака си, сякаш се колебаеше дали да се подчини.
— Ако ме убиете, няма да получите повече играчки.
Устните на високия се свиха в жестока усмивка, която напомни на Манъс за някои момчета в затвора за непълнолетни.
— Няма да те убиваме. Само… ще се позабавляваме с тебе. Давай пистолета.
Бяха малко по-далече от идеалната позиция. Манъс искаше единият от тях да се приближи.
— Ще кажа на моите хора.
Турчинът се изсмя.
— Мъжете никога не признават такива работи. Даже повечето жени.
Онзи със зиг зауера се беше зачервил и дишаше тежко. Посочи с дулото на оръжието.
— Наведи се над багажника. Най-навътре.
Манъс само го изгледа.
Мъжът се навъси.