— Казах да се наведеш над багажника!
Манъс отново не отговори. Знаеше, че турчинът няма просто да дръпне спусъка. Първо щеше да го заплашва.
Мъжът насочи зиг зауера към лицето му и пристъпи към него.
— Казах…
Манъс направи крачка напред, изби пистолета от ръката му, замахна с томахавката отдолу нагоре и заби тринайсетсантиметровото острие в гениталиите му. Стоманата проряза плат и плът с еднаква лекота, разби лонната му кост и потъна в сакрума му с такава сила, че ходилата на турчина се отлепиха от земята. Той се изцъкли от шок и болка, но дори да изкрещя, явно не беше достатъчно високо, защото Манъс не го чу.
Манъс се завъртя надясно, освободи брадвата, докато първият се свличаше на земята, и замахна странично с нея към лицето на втория турчин. Мъжът се сепна и понечи да се извърне, като инстинктивно вдигна ръка, за да се защити. Томахавката отсече пръстите му, проникна през зъбите и челюстта му и изригна от лявата страна на главата му с гейзер от кръв. Турчинът потрепери, направи две конвулсивни крачки и се строполи.
Високият се беше облещил толкова, че очите му още малко и щяха да изскочат. Той отстъпи назад и отчаяно посегна към кръста си, най-вероятно за пистолет. Манъс хвърли томахавката и мигновено насочи деветмилиметровия „Танфолио“ към главата му. Ръцете на турчина замръзнаха във въздуха.
— Вдигни си ръцете — заповяда му Манъс и след като онзи не помръдна, прибави: — Ако исках да те убия, вече да си мъртъв. Обаче не ме принуждавай да повтарям.
Мъжът бавно и предпазливо вдигна ръце. Дишаше тежко.
— Сега се обърни с гръб към мен и здраво сплети пръстите си на тила.
Високият се подчини.
Манъс издърпа единия си ръкав върху пръстите си, приближи се, измъкна пистолета на турчина, като използва плата, за да не остави отпечатъци, и отново се отдръпна. Хвърли оръжието настрани, оправи си ръкава и вдигна томахавката.
— Сега се наведи над багажника. Както искаше да направя аз.
Мъжът се завъртя към него.
— Какво?! Не!
Манъс насочи пистолета си към лицето му.
— Ти избираш.
Турчинът сбърчи лице и се озърна към другарите си. Първият се беше свил на кълбо и тялото му се разтърсваше — може би плачеше, Манъс не можеше да е сигурен. Вторият лежеше неподвижно. Земята около него тъмнееше от пропилата я кръв.
Разтреперан, високият отиде при багажника и се наведе над него. Манъс знаеше, че освен ако турчинът не е в състояние светкавично да разбере как се зареждат гранатометите, вътре няма нищо, което да използва за оръжие. И все пак не го беше претърсил за нож или резервен пистолет, затова остана на разстояние.
— Наведи се още. И се разкрачи.
Мъжът се подчини. Манъс усещаше, че говори нещо, сигурно умоляваше за милост, но естествено, нямаше как да разбере, пък и не го интересуваше. Прехвърли пистолета в лявата си ръка, стисна томахавката в дясната, за миг впери очи в турчина, после замахна със завъртане на хълбоците си и заби брадвата в гърба му. Острието проряза гръбначния му стълб и щеше да изскочи през корема му, ако Манъс не беше дръпнал оръжието в последния момент. Онзи се свлече вътре с конвулсивно подритващи крака и крясъкът му отекна в багажника.
Манъс го сграбчи за колана, измъкна го навън и го пусна на земята. Турчинът се стовари по гръб като риба на корабна палуба, притиснал с длани зейналата рана. Краката му бяха неподвижни. Говореше нещо, но Манъс не можеше да разчете движението на устните му — или беше минал на родния си език, или от ужас и болка не можеше да артикулира думите достатъчно ясно.
— Значи те интересува защо говоря смешно, а? — изсумтя Манъс. Бързо се огледа за опасност, не установи такава и отново насочи вниманието си към турчина. — Защото не чувам нищо. Даже викове. — После вдигна крак и смаза гръкляна му с подметката си.
Отиде при първия турчин, единствения, който евентуално можеше да представлява заплаха. Но не, той продължаваше да трепери, свит на кълбо. Дори да имаше оръжие, раната му явно беше прекалено тежка, за да го използва. Манъс строши шията му с крак и се върна при втория, който лежеше неподвижно. Късчета мозък се стичаха на земята заедно с кръвта и разбрал, че няма нужда да прави нищо повече, той избърса острието на томахавката в ризата на мъжа, после я остави на предната дясна седалка на колата си.
Накрая спря за момент и се вгледа във вана. Вътре едва ли имаше още някой, но реши, че ще е по-добре да провери. Хванал пистолета с две ръце, Манъс обиколи колата, като надничаше вътре, първо през предния десен прозорец, след това през предното стъкло и отляво. Не забеляза нищо.
Хвана дръжката на вратата през полата на ризата си, отвори я и отскочи надясно, готов да открие огън, ако се наложи. Вътре нямаше никой.