— Ей ме тука, брато. Давай парата и този разговор не се е състоял.
Делгадо отстъпи встрани, завъртя се зад него, с едната си ръка го сграбчи за косата и дръпна главата му назад, а с другата му преряза гърлото. Бездомникът притисна дланите си към раната и Делгадо го изрита от себе си, за да избегне пръските кръв. Мъжът падна на една страна, успя да се надигне на колене, после пак се строполи. От устата му се разнасяше тихо къркорене. Делгадо се огледа. Не видя никого, което означаваше, че и никой не е достатъчно наблизо, за да види него.
След малко бездомникът се отпусна неподвижно. Делгадо избърса ножа в тревата, затвори го и го прибра, после тръгна към Стейдиъм Армъри Метро Стейшън.
Кофти късмет, да се натъкне на бездомника. Е, нищо. Тези скитници ревниво пазеха местата, където спяха. Едва ли за пръв път териториален спор свършваше с кръвопролитие. Полицията също нямаше да се усъмни в това очевидно обяснение.
Отново се зачуди коя е Ефира. Щеше му се да знае. Беше се възбудил от убийството на бездомника.
Обработка — The LasT Survivors
Сканиране: Daenerys, 2018
Разпознаване, корекция и форматиране: nedtod, 2018
21.
Манъс прекара неделния следобед в дома на жената. Беше му пратила есемес да го попита дали може да сглоби двуетажно легло за Даш, само че с гардероб отдолу — така малката стая на сина й нямало да е толкова разхвърляна. Била си вкъщи само през уикенда, така пишеше, и макар да не се съмняваше в думите й, Манъс усещаше, че жената иска и да го види. И това му доставяше огромно удоволствие, което пък го изпълваше с безпокойство.
Нямаше проблем да сглоби леглото — елементарна работа и лесен начин да се сближи с жената, както искаше Директора. Обаче съзнаваше, че има и користни мотиви. Мислеше си за нея много. За усмивката й. За лицето й. За фигурата й. За онова, което се подаваше от деколтето на блузата й.
Никога не беше имал връзка с жена. Глухотата отблъскваше повечето чуващи. А стената, която усещаше между себе си и останалия свят заради извършените от него и причинените му от други хора неща, бе още по-дебела и висока. Знаеше, че хората се чувстват неловко в негово присъствие, и отдавна вече не се опитваше да ги успокоява. Когато имаше нужда от секс, пращаше съобщение по имейл и в посочения хотел се явяваше жена, взимаше му парите, събличаше се и го оставяше да използва тялото й според потребностите си. Дори глухотата му да ги отблъскваше, тези жени обикновено проявяваха достатъчно висок професионализъм, за да не го показват, и после Манъс изпитваше облекчение, макар и понякога придружено от малко тъга. Никога не се беше стремил към нещо повече, нито пък го заплашваше такава опасност. Ала сега тази жена, толкова спокойна в присъствието на глухи и явно съвсем спокойна в негово присъствие, го канеше в дома си под очевиден претекст. Това го интригуваше, вълнуваше и смущаваше и той не знаеше какво да прави.
Накрая реши проблема с противоречивите си чувства, като докладва на Директора, че тя се е свързала с него. Директора реагира с присъщата си прямота.
— Интересува ли се от тебе?
— Не съм сигурен.
— Мислиш ли, че наистина иска само да сглобиш легло за сина й?
— Мисля, че е както казахте вие. Те не се срещат с много глухи.
Не знаеше дали Директора му е повярвал и дали му е направило впечатление, че Манъс всъщност не отговаря на въпроса му.
— Е, в крайна сметка е добре да свикне с тебе и… да ти се довери — след известен размисъл реши Директора, като поглаждаше брадичката си. — Ако ти се отвори възможност, разпитай я за работата й. Едва ли ще разкрие много пред непознат — определено не би трябвало, — но бих искал да знам дали ти се струва загрижена. Дали е доволна. Дали обмисля да си търси друга служба. Такива работи. В момента тя се занимава с нещо изключително деликатно и чувствата й за нейната роля тук са доста противоречиви. Всичките ти наблюдения може да са важни за нас.
Манъс кимна, облекчен, че Директора вижда положението така еднозначно.
— Но, моля те, без повече изпълнения като оная история с топката, нали? — продължи Директора. — Наложи се шест групи да трият записа от Ютюб и от телефоните и компютрите на хората, които са го свалили. И трябваше да искаме услуга от медиите. Имаш късмет, че телевизиите не те гонят за интервю със самарянина, който е подарил победната топка на глухото момченце. Господи, Марвин, можеше да се прочуеш!
Манъс разбираше, че Директора се шегува, но въпреки това думите му го засрамиха. Още не знаеше точно защо беше дал топката на момчето. Просто го беше направил. Макар да предполагаше, че не е било напразно. Поне Директора изглеждаше доволен.