Купи необходимия дървен материал от местен строителен хипермаркет и отиде в апартамента на жената в един следобед, както се бяха уговорили. Тя го посрещна по дънки и възширока риза и Манъс с трепет усети топлината на дланта й, докато се ръкуваха, и фигурата й под дрехите. Внимаваше да не зяпа онова място над най-горното копче на ризата й, макар да не му се удаваше лесно.
Жената и момчето ходеха боси и тя го помоли също да се събуе. Допадна му, че не влизат с обувки в жилището, въпреки че не знаеше точно защо. Така малкият им апартамент сякаш се изолираше от външния свят, някак си се превръщаше в по-интимно пространство за жената и момчето, в дом.
Момчето искало да му помага във всичко, така му каза, и двамата започнаха, като пренесоха материалите от пикапа. То възприемаше начинанието с въодушевление и Манъс си помисли, че обаждането на жената всъщност може да не е било само повод. Бейзболната топка заемаше централно място на етажерката на момчето, заобиколена като в светилище от други, по-незначителни бейзболни тотеми — гледка, която кой знае защо го трогна.
Манъс му изложи принципното устройство — как всеки крак трябва да се монтира в късите краища върху подпора, закрепена за рамката, така че предната страна да остане отворена, за да осигурява лесен достъп; защо ако е обърната върху тясната си страна, гредата е по-здрава, отколкото ако лежи върху широката; защо ще използват повече винтове, отколкото пирони. Обясни на Даш как се използват най-важните дърводелски инструменти: ролетка, ъгъл, либела, маркер, макетен нож, чук, отвертка, трион, бормашина. Момчето държеше чука близо до главата и забиваше пироните с множество удари, но Манъс му показа, че, не, ако стисне края на дръжката и свие китката си при замахването надолу, може да забие пирона отведнъж. А триона — не, не с къси вибриращи движения, а с дълги и от край до край, отначало с натиск надолу и накрая с повдигане. Даш се поинтересува къде е научил всичко това. Манъс му отговори, че го знаел от баща си, което не беше пълна лъжа, макар да бе придобил повечето си умения през годините в затворническата дърводелска работилница.
Работата щеше да върви по-бързо без постоянно вълнуващия се чирак, но Манъс нямаше нищо против. Носеше му странно удовлетворение да учи момчето, което усвояваше всичко с лекота и ентусиазъм. Жената час по час надничаше в стаята да ги пита дали имат нужда от нещо и да им носи закуски и напитки и изписващите се на лицето й удоволствие, гордост и майчинска грижа, когато гледаше сина си, всеки път го удивляваха.
Към седем и нещо тя го покани да остане за вечеря — само пица, нищо особено. Почти приключваха с леглото и Манъс отговори със знаци, че не иска да се натрапва. На което Даш моментално възрази, че просто трябвало да остане, вечерята била от „Ла Пица Банка“, любимата му пицария. Марвин обичал ли италианска наденица? Понеже в „Ла Пица Банка“ била най-вкусната! Манъс се колебаеше, мислеше си, че не е имал възможност да поговори насаме с жената, както искаше Директора, и че може би в крайна сметка няма да е зле да приеме. Това едновременно го изпълни с удоволствие и тревога, макар че не знаеше на какво се дължат тези чувства, и докато се бореше с вътрешното си противоречие, жената се усмихна и го успокои, че най-малкото, което можели да направят, било да го нахранят, след като цял ден е учил Даш на дърводелство. И Манъс отстъпи, едновременно радостен и гузен.
Пицата наистина се оказа вкусна, както обещаваше момчето, особено наденицата, чийто сладко-пикантен вкус събуди в него спомени от едно отдавна отминало време. Или пък просто се дължеше на атмосферата, на усещането да е в нечий дом, да е добре дошъл в нечий дом, с хора, които се чувстват добре в негово присъствие и не се страхуват от него. Жената отвори бутилка вино и въпреки че не пи много, Манъс го хареса. Момчето изглеждаше във възторг от свършената работа и оживено бъбреше, но на Манъс му беше приятно да разговаря и с жената, която му задаваше много въпроси: къде е отраснал, кой го е учил на дърводелство, харесва ли му градът. Отговорите вече му бяха втора природа — толкова отдавна живееше с тази легенда, че я приемаше за истина. Което беше добре, защото майчинската загриженост, която усещаше в жената, го караше да подозира, че го е проучила в интернет, а сигурно и чрез някои неправомерни проверки в база данните на АНС.
След вечерята заедно довършиха сглобяването и монтираха стълбичката. Манъс качи матрака на момчето, който дотогава беше на пода без каквато и да било рамка, и им помогна да подредят останалите мебели. Двамата го отрупаха с благодарности, момчето — задето сега леглото му е толкова нависоко, жената — за отворилото се свободно пространство в стаичката. Даш закрепи лампа с щипка за единия парапет, за да може да чете легнал, Манъс събра остатъците от дървения материал и инструментите си и накрая жената почисти с прахосмукачка. Момчето искаше да провеси пешкири и да превърне леглото в крепост, но жената го спря — на другата сутрин бил на училище и отдавна вече трябвало да заспива. Крепостта можела да почака до утре. Едновременните й твърдост и нежност отново изпълниха Манъс с онова странно усещане, спомен, копнеж, друг живот.