Е, не само в това. Имаше още една полза. Никой друг освен Ремар и самия Андърс не разбираше всички средства за наблюдение, до които можеше да прибегне АНС, за да реши конкретен проблем. Той имаше чувството, че тъкмо тази разделност, която лично беше наложил след скандала със Сноудън, е препънала Пъркинс. Ако бе станал предател, спецсъветникът щеше да е свръхпредпазлив по отношение на джиесема си, уебсайтовете, които посещава, и прочее. Само че той нямаше представа за разпознаването на лицата и другия биометричен анализ. Къртицата щеше да избягва само онези системи за наблюдение, за които знаеше. И тъкмо затова си оставаше изключително важно почти никой да не може да вижда цялостната картина.
След десет минути получи потвърждение, че Хамилтън е пристигнал същия следобед с полет на „Бритиш Еъруейс“ от Лондон. Два часа по-късно се настанил в хотел „Раша“. И оттогава мобилният му телефон бил в хотела. Нима един журналист ще остави телефона си в хотелската си стая, ако не се опитва да заблуди онзи, който го следи, че и самият той е там? Нещо повече, Пъркинс беше постъпил по същия начин. Джиесемът му се намираше в апартамента му в Анкара, докато той бе заминал за Истанбул.
И Галахър имаше право. Беше немислимо спецсъветникът да замине за Истанбул, без да осведоми Андърс. През 2013-а ги бе издънило бягството на Сноудън в Хонконг. Оттогава всякакви пътувания, както и всякакви контакти с чужденци и журналисти, задължително се одобряваха предварително. Пъркинс беше нарушил правилата и това бе лошо. Много лошо. Но Андърс имаше нужда от още сведения, за да е сигурен — достатъчно сигурен, за да направи онова, което предчувстваше, че ще се наложи.
Позвъни на Галахър.
— Иви, колко мрежи от охранителни камери в Анкара и Истанбул следиш?
— Всичките, сър. Няколко банки са с много добре защитени системи, но…
— И колко време се пазят записите — три месеца ли?
— Най-малко, сър. Ако потрябва, често сме в състояние да възстановим по-стар материал, върху който има нови записи.
— Искам да пуснеш системата и да потърсиш Пъркинс в и около интернет клубове в Анкара колкото назад във времето можеш.
— Сър, струва ми се, че ако се съсредоточите върху мобилния му телефон…
— Сериозно се съмнявам, че го е носел със себе си по време на излизанията, които имам предвид.
Последва пауза.
— Ясно, сър.
Той затвори и се замисли. Защо Хамилтън и Пъркинс бяха рискували да се срещнат лично? Ако ставаше въпрос за обикновено изтичане на документи, независимо от мащабите му, всичко можеше да се уреди от разстояние. Електронно.
Но тъкмо тук се криеше отговорът, нали така? АНС основно се занимаваше с електронно разузнаване. Пъркинс го знаеше. Затова повече се страхуваше от електронно засичане, отколкото от компрометиране чрез лична среща. По същата причина навремето Осама бин Ладен бе избягвал телефоните и интернет и вместо това бе разчитал на куриери.
Ала той усещаше, че не е толкова просто. Можеше не само да се е налагало да се видят, но и да са го искали. Защо? Пак се сети за Сноудън. Откраднатите от него материали бяха неразбираеми за външни хора — все едно са на чужд език. В продължение на цяла седмица той бе работил заедно с Грийнуолд, Пойтрас и Макаскил, обясняваше им историите и съответния контекст. Ако Пъркинс целеше само изтичане на информация, можеше просто да я качи в Уикилийкс. Не, спецсъветникът искаше тя да мине през известен журналист, за да „изпере“ изтичането и да го представи като нещо достойно да влезе в новините. Иначе положението лесно щеше да бъде овладяно. Властите просто щяха да омаловажат разкритията като вандалски акт или напълно да ги отрекат.
На монитора му се отвори прозорец със съобщение. От Галахър. Пъркинс посещавал най-малко четири интернет клуба в турската столица. Вероятно имало и други, явно било нещо като „тука има — тука няма“, обаче засега бил засечен само в четири. За Андърс и това беше предостатъчно.
Той се обади на една анализаторка от ПРИЗМА и й каза, че го интересува дали има подозрителна дейност по интернет във въпросните клубове в Анкара. Тъй като й даде датите и времето, след по-малко от три минути тя потвърди, че някой там е чел „Интерсепт“, Уикилийкс и други радикални уебсайтове. Нещо повече, този някой търсел биографични данни на активисти, истинска енциклопедия на международната съпротива: Барет Браун, Сара Харисън, Муртаза Хусеин, Анджела Кийтън, онзи терорист в борбата за достъп до обществена информация Джейсън Лиополд, Джанет Райтман, Тревър Тим… и пак онази проклета Марси Уилър. С постепенно стесняване на вниманието към едно конкретно име: Райън Хамилтън.