Погледна мивките. Бяха четири, вградени в плот от изкуствен гранит. Отзад плотът беше монтиран за стената под огледалото, но предният край се държеше на четири метални крака. Тя клекна и проучи най-левия. Цилиндричен, с полирана никелова повърхност. Трябваше да е кух — защо ще се харчат за масивни никелови елементи в обществена тоалетна?
Хвана крака, натисна го обратно на часовниковата стрелка и след кратка съпротива той се завъртя на деветдесет градуса. Тя опита още по-силно, но той не поддаваше повече. Дръпна го — и кракът плавно се измъкна от леглото си. В ръцете й остана метална тръба, дълга около метър, отворена отгоре и запушена с пластмасов стопер отдолу.
Иви хвърли поглед към вратата, бръкна в чантата си, извади флашката и я пусна в цилиндъра. Разнесе се тихо изтракване. Тя обърна крака и флашката се плъзна навън.
Пак я пусна вътре, постави крака на мястото му и го завъртя. После се отдръпна и огледа резултата от работата си. Идеално. Официално нямаше право да идва тук извън часовете за посещение, но предполагаше, че няма да я спрат, ако настои.
Когато се върна при Сейфуей, забеляза, че точно до нейната тойота е спрял бял мерцедес „Спринтер“. Стори й се малко странно, защото на страничния паркинг почти нямаше други коли. Може би друг посетител на старческия дом? И все пак нещо в буса я смущаваше и Иви го заобиколи отдалече на път за отсрещния край на паркинга.
— Иви! — чу зад себе си мъжки глас. Обърна се и видя Марвин. Какво правеше тук? Е, явно пазаруваше в супермаркета, нали живееше в района. Но тогава защо ще паркира отстрани…
Нещо силно я удари по темето и тя залитна. През шията я обгърна нечия ръка и я повлече назад. Иви се опита да се съпротивлява, ала нямаше опора. Давеше се, не можеше да диша. Обзе я паника. Искаше да захапе ръката, но не успя да провре брадичката си под нея. Не постигна нищо и с драскане — ноктите й само се плъзгаха по дебелия ръкав и ръкавицата. После рязко я дръпнаха нагоре и назад и петите й се удариха в някакъв ръб. Блъснаха я по очи на пода — пода на същия онзи бял бус. Тя завъртя глава, за да извика, ала в гърба й се заби коляно и й изкара въздуха. Нечия длан затисна устата й. Тя усети убождане отстрани в шията и по тялото й се разля топлина. Изведнъж над нея се спусна тежест, сякаш я бяха завили с оловно одеяло. Пред очите й заплуваха петна и докато светът помръкваше, тя видя Марвин да затваря вратата на вана, без да поглежда към нея.
33.
Делгадо отби по черен път край язовир „Триаделфия“, навлезе в гората и стигна до портал, заключен с верига. Слезе, преряза веригата с болторез и продължи до самия бряг на язовира. Там спря, изключи фаровете и зачака, за да види дали някой не го е проследил.
Когато се увери, че са сами, се прехвърли отзад през страничната врата. Между предните седалки и товарното отделение имаше метална преграда, която не позволяваше светлината да се процежда отпред. В самото товарно отделение нямаше прозорци. На пода се въргаляше някакво сгънато уплътнение за пренасяне на мебели. Върху него лежеше на една страна Ивлин Галахър. Ръцете й бяха оковани с белезници на гърба. Жената пъшкаше тихо. Добре. Беше й инжектирал пропофол преди повече от двайсет минути и ако не започнеше да идва на себе си, това щеше да означава, че или й е дал свръхдоза, или се преструва.
Но не, всичко изглеждаше нормално. Руменината на бузите й, сладките й стонове, а сега и известно размърдване, ограничено от белезниците.
Манъс беше взел чантата й и онова, което искаше директорът, най-вероятно се намираше там, но все пак трябваше да я обискира. Делгадо се усмихна. Щеше да го направи дори да не търсеха нищо.
Приклекна до нея и събу кафявата балеринка от единия й крак. Беше изгубила другата, докато я влачеше към спринтера, но Манъс трябваше да я е прибрал. Не можеха да си позволят да оставят следи на паркинга на Сейфуей, пък и директорът предполагаше, че търсят флашка, която спокойно може да е скрита в обувката й.
Кожата бе мека и топла. Той я сгъна наляво, после надясно, и не усети нищо нередно. Огледа я отвътре. Нищо. Извади ножа си и откърти тока. Пак нищо. Добре, обувката отпадаше. Захвърли я настрани и прибра ножа.
Прокара длани от глезените към бедрата й и пенисът му започна да се втвърдява. Продължи нагоре под полата й и я погали по задника. Само гола кожа. Заопипва за прашки и не откри. Мамка му, курвето не носеше бельо?! Той плъзна ръката си отпред и се натъкна на прелестно гладко обръснат пубис. Повдигна полата, надникна отдолу и докосна с показалец цепката й, вече възбуден до крайност. „Гот ти е, нали, малката? Господи, басирам се, че ти е гот. Е, не се бой, скоро ще се погрижа за тебе. Хубавичко ще се погрижа. Обещавам“.