Занизаха се дълги секунди. Делгадо чакаше. Не бързаше за никъде. Тъкмо напротив, еба ти — наслаждаваше се.
— Марвин — каза жената и поклати глава. — Той участва в това. Господи!
Делгадо се изненада.
— Манъс ли имаш предвид? Марвин ли го наричаш? Откъде го познаваш?
— Той… Божичко, той ни е наблюдавал! Колко съм глупава!
Директорът явно беше наредил на Марвин да я наблюдава. Макар че щом го познаваше като „Марвин“, това наблюдение трябваше да е било отблизо и доста интимно. Зачуди се защо Андърс не му е казал, после едва не се засмя. Нима директорът изобщо казваше нещо на някого, освен ако не се налага?
Хрумна му, че този хубаво избръснат пубис и отсъствието на гащички може да са били за Манъс. Преди да я отвлекат, Манъс му бе казал, че жената не бивало да страда, което тогава му прозвуча като пълна глупост. Но сега… мамка му, нима онзи грамаден глух изрод чукаше тази мацка?! Не можеше да си го представи. Е, даже да я чукаше, какво от това? Мисълта, че ще е втори след Манъс, не го възбуждаше особено, ама пък не беше да няма върху какво друго да се съсредоточи.
Той я потупа по ръката и задържа дланта си за миг, преди да я отдръпне.
— Е, всички допускаме грешки, нали? Важното е да ги поправяме. И ти можеш да поправиш грешката си, Иви. Кажи ми къде е.
— Не мога да ти обясня — отвърна жената. — Трябва да те заведа там.
Делгадо отново се изхили.
— А бе ти изобщо не нарушаваш сценария. Понеже това е второто, което казват всички. За да спечелят време, да си дадат отдих и евентуално да получат шанс да избягат. И всички си мислят, че са оригинални. Не, Иви, няма нужда да ми показваш. Ако си скрила онова, което си взела, значи можеш да го намериш. А щом можеш да го намериш, можеш и да ми обясниш къде е. Никой не заравя нещо посред полето, без да остави знак, нали разбираш? Добре де, някой идиот може и да го направи, обаче ти не си идиотка. Ти си внимателна. Не чак толкова внимателна, както се оказа, но все пак.
Клекна пред нея и тя сведе поглед. Делгадо се пресегна, здраво я хвана за брадичката и вдигна лицето й на сантиметри от своето. Тя се опита да се освободи, с което само го накара да я стисне още по-силно.
— Стига сме се размотавали, съгласна ли си? Освен ако не искаш да се позабавлявам с тебе.
Тя направи опит да се отдръпне и той отново приближи лицето й до своето.
— Мислиш ли, че ще ти хареса, Иви? Според мене май ще се изкефиш.
Леле, как ухаеше и как се опъваха копчетата на ризата й! Той си помисли колко е лесно да спусне ръка и да стисне едната й цица. И да я извърти, еба ти! „Тогава ще ми кажеш ли каквото те питам, кучко?“
Може би. Но избързването щеше да го лиши от други възможности. Засега жената трябваше да смята, че има две противоположни алтернативи: да му даде каквото иска от нея и да си тръгне по живо по здраво или да му даде каквото иска, след като я е осакатил. Ако започнеше да я боли прекалено рано, тази рамка щеше да се размие и тя можеше да стане още по-упорита. Не, още не му беше дошло времето. Въпреки че скоро щеше да дойде. По един или друг начин.
Тя дишаше тежко и ноздрите й се разширяваха и стесняваха. Делгадо вдигна брадичката й още по-високо и жената сбърчи лице от болка. Леле, как му се искаше да я измъчва! Не само да я плаши. Наистина да я измъчва. Така че да запищи.
— Добре — каза той през зъби. — Чудесно.
И малко отпусна натиска върху брадичката й.
— Но откъде да знам, че ще ме пуснеш, ако ти кажа? — попита тя.
Делгадо пак се захили.
— Поздравления, малката, постигна три точки от три възможни. Това е следващото нещо, което питат всички. И отговорът винаги е един и същи. Няма откъде да знаеш. Може да те лъжа. А може да те лъжа и за това, че ще измъчвам тебе и твоя малък Даш. Е, има един лесен начин да провериш. Просто не ми казвай каквото те питам. За да видиш какво ще се случи. Обаче мисля, че ти вече знаеш отговора. Мисля, че ме гледаш и много добре знаеш, че не те лъжа. И така. Къде си го скрила, Иви? Кажи ми, за да мога да те пусна. Жива и здрава.
Мълчание. После:
— В старческия дом. Точно преди да ме отвлечеш ходих там да видя баща си.
Делгадо се замисли. Ако го лъжеше, правеше го хитро. Понеже как Манъс щеше да се вмъкне незабелязано в тъпия старчески дом?!
От друга страна, тъкмо по тази причина мястото беше изключително подходящо за скривалище.
Той я измери с поглед.
— Ебаваш ли се с мене, Иви?
Тя поклати глава.
— Защото твоят „Марвин“ чака в готовност и ще провери там, където ми кажеш, че е онова нещо. И ако ми съобщи, че не го е намерил, нямаш си и представа каква болка ще ти причиня. Разбираш ли?