Джиесемът му завибрира и Манъс го извади. Есемес от Делгадо. „Какво става?“
Без да му отговори, той прибра телефона, влезе в Сейфуей и купи бутилка вода и няколко блокчета мюсли. И флашка. Плати в брой.
След като излезе от магазина, разкъса и изхвърли опаковката и пъхна флашката в джоба си. Водата и блокчетата мюсли отидоха в пазарската торба при чантата и обувката на Иви.
Отиде при пикала си, отвори сандъка за инструменти, прибра торбата вътре и извади проследяващото устройство. След по-малко от минута имаше координатите на мобилния телефон, от който му пращаше есемеси Делгадо. Изглежда, се намираше в гората край язовир „Триаделфия“. Стомахът му се сви при мисълта колко е тъмно и уединено там.
Джиесемът му отново завибрира. Делгадо: „Отговори ми, тъпако. Намери ли флашката?“
„Чакам пред тоалетната — написа му Манъс. — Трябва да съм сам“.
„Добре. Обаче стига си ме отсвирвал. Искам да знам какво става. Нямам й вяра на тази кучка“.
Манъс затвори сандъка, докосна дръжката на ножа в предния си джоб и дръжката на пистолета в кобура, седна зад волана и потегли.
36.
Отне му по-малко от двайсет минути да стигне до черния път, в края на който според неговия СтингРей щеше да открие Делгадо. Докато шофираше, дребният му прати два есемеса. Отговори на първия, че още чака. На втория изобщо не обърна внимание. Изключи фаровете и бавно продължи само на габарити, докато стигна до затворен портал. Спря и слезе да проучи положението. И естествено, веригата беше прерязана и после увита около една от гредите, колкото да издържи небрежна проверка. Манъс отвори портала и влезе. Когато проследяващото устройство показа, че е на четиристотин метра, спря, даде заден и обърна пикапа, угаси двигателя и продължи пеш.
Въздухът в гората беше влажен, ухаеше на дървета и пръст. Точно пред себе си усещаше и язовира — чиста миризма като на месинг или озон. Вървеше бавно и в едната си ръка носеше нов „Дифендър Ълтра“, като внимаваше да не настъпи някоя съчка, за да не изпращи.
Когато наближи брега, забеляза спринтера на фона на дърветата. Изключи фенерчето, пъхна го в джоба си и застана отляво на плъзгащата се врата. Делгадо беше десняк — по този начин щеше да го принуди да напусне прикритието си, за да може да стреля, като в същото време максимално затрудняваше самата стрелба. Ако се стигнеше дотам.
„Тук съм“ — прати му есемес.
Изтекоха няколко секунди. После: „Къде тук?“
„Пред спринтера. Нося флашката“.
Занизаха се безкрайни мигове. Манъс наблюдаваше буса, поставил длан върху дръжката на танфолиото.
Вратата на спринтера се отвори и се появи Делгадо. Държеше пистолет, но дулото му сочеше надолу. Очакваше евентуални проблеми, обаче явно не искаше да създава такива. Добре. Манъс свали ръка от собственото си оръжие и пусна полата на ризата си отгоре.
Дребният говореше, ала заради струящата от товарното отделение светлина Манъс не разбираше какво казва.
— Не мога да чета по устните ти оттук — каза той и се приближи с отпуснати отстрани ръце, за да покаже, че не държи нищо. Ето, така беше по-добре.
Делгадо вдигна пистолета и го насочи към гърдите му.
Манъс спря.
— СтингРей. А викаш на мене „тъпак“.
Знаеше, че Делгадо се колебае. Надяваше се обидата да го ядоса достатъчно, за да замъгли за момент трезвата му преценка.
Делгадо се намръщи и се озърна. Усещаше, че нещо не е наред, но не разбираше точно какво. Номерът беше да не остави на мозъка му достатъчно време да провери онова, което му подсказваше инстинктът.
Манъс посочи пистолета му.
— Ще ме убиваш ли, или може да се кача?
— Къде е флашката?
— Прекалено е светло. Трябва да затворим вратата.
Делгадо вдигна оръжието си още по-високо и се прицели в лицето му.
— Къде е тъпата флашка?
Изпитваше по-силно подозрение, отколкото се надяваше Манъс. Не му оставаше друго освен да кара направо.
— Първо да видя жената.
— Защо?
— Искам да се уверя, че е добре.
— Чукаш ли я?
— Искам да се уверя, че е добре.
Делгадо протегна лявата си ръка.
— Дай ми флашката.
— Не е у мене. Но е наблизо.
— Къде е?
— Първо жената.
Делгадо хвана пистолета с две ръце и наклони глава, за да се прицели.
— Ще те застрелям, Манъс.
— Ами хайде. После ще обясняваш на Директора защо си застрелял единствения човек на света, който е знаел къде е флашката.