Секундите се занизаха. Манъс не вярваше, че дребният ще го застреля. Но и не беше сигурен. Нищо. Нямаше как другояче да го изиграе.
Делгадо отново отпусна пистолета към гърдите му, слезе от спринтера и му направи път.
— Добре. Влизай пред мене.
Тактиката му си я биваше. Не му позволяваше да се приближи прекалено. Манъс трябваше да издебне подходяща възможност.
Качи се в буса. Иви седеше на пода в единия заден ъгъл с оковани или вързани зад гърба ръце. Дрехите й бяха поизмачкани и горната й устна беше подута, но иначе изглеждаше наред. Тя хвърли поглед към него, без да каже нищо. Ала омразата в очите й го попари.
Делгадо го последва вътре и затвори вратата, без да отпуска пистолета.
— Мини назад — нареди той. — Направи ми място.
Манъс се приведе и влезе навътре. Нямаше да е сега.
Дребният се вторачи в него.
— Къде е флашката, тъпако?
Манъс погледна Иви, после отново насочи вниманието си към Делгадо.
— Директора не иска тя да пострада.
— Глупости.
— Току-що разменихме есемеси.
Делгадо се ухили злобно.
— А стига бе! Дай да ти видя джиесема.
— Аз си трия есемесите. Надявам се, че си достатъчно умен да правиш същото. Тъпако.
Делгадо почервеня.
— Ти за какъв…
— Защо не му се обадиш? Страх те е да не те лиши от забавлението, нали?
Дребният присви очи и завъртя пистолета към Иви. Тя потръпна, но не извърна очи.
— Забавление, а? Значи искаш забавление? Виж сега какво ще направим. Започвам да броя. Ако стигна до три преди да си ми казал къде е тъпата флашка, ще гръмна гаджето ти в лицето. Добре ли ти звучи? Забавно ли ти е? Хайде, почваме. Едно. Две…
— Добре. — Манъс вдигна ръце с разтворени длани. — Добре!
Делгадо продължаваше да се цели в Иви.
— Къде е?
— Тука е. В левия ми джоб. Ще я извадя. Бавно.
Бръкна в джоба си, бавно, както беше обещал, извади флашката и я протегна напред.
Дребният я погледна и отново впери очи в Манъс. Пистолетът остана в същото положение.
— Планът не беше такъв. Трябваше да я занесеш на директора, за да се увери, че действително е каквото му трябва. Откъде да знаем, че не е празна? Тази кучка може да я е купила от Уолгрийнс.
Флашката в протегнатата ръка на Манъс беше на по-малко от метър от Делгадо.
— Тогава му я занеси. Аз ще пазя жената.
— Как пък не! Веднага се разкарай от буса!
— Обади се на Директора — отвърна Манъс. — Тя не бива да пострада.
Не можеше да предвиди точно какво ще направи Делгадо. Може би щеше да посегне към флашката? Или да му каже да я остави на пода? Да го накара да заеме по-неизгодна поза или положение? Да се обади на Директора? Просто не знаеше. Така или иначе обаче, той беше получил каквото искаше. Следователно вече не се налагаше да заплашва жената. И следователно пак щеше да насочи оръжието си към Манъс. И това щеше да е неговият шанс. Сигурно последният.
Предусети движението в последния момент. И докато ръката на дребния се придвижваше наляво от жената към него, се хвърли напред с баскетболно завъртане, светкавично замахна с протегнатата си лява ръка и отблъсна дясната ръка на Делгадо назад и нагоре. Отекна изстрел. Манъс стисна пистолета, за да го задържи настрани от себе си, и заби предлакътницата си в гръкляна на Делгадо. Нов изстрел. Давейки се, Делгадо посегна със свободната си ръка към джоба на панталона си. Манъс го хвана за китката, смаза с глава лицето му, отстъпи назад и коляното му се стрелна към слабините на противника му. Делгадо се преви напред и той разпери ръцете му настрани, отново го удари в лицето с глава, после, докато дребният падаше, повторно заби ръка в гърлото му. Делгадо се просна по очи на пода и Манъс изтръгна оръжието от пръстите му.
Делгадо лежеше неподвижно. Манъс си представи за миг как строшава шията му с крак… Толкова му се искаше да го направи, че кракът му затрепери. Но ако на всичкото отгоре убиеше Делгадо, когото Директора ценеше… Просто не знаеше какво ще се случи.
Дълбоко си пое дъх и бавно го издиша в опит да се съсредоточи. Ако успееше да накара Иви да му каже къде е скрила флашката… Ако тя обещаеше, че няма да разкрие нищо на никого… Тогава Манъс щеше да предложи на Директора собствения си живот като гаранция. Иви нямаше да издаде нищо, ако знаеше, че това ще му струва живота, нали?
Да, така щеше да е по-добре, по-сигурно. Искаше му се да убие Делгадо, ала неговите желания не бяха важни.
Клекна и го претърси. Откри портфейл, нож, джиесем, връзка с две ключета за белезници и ключовете за спринтера. Хвърли настрани всичко друго освен телефона и ключетата. После кръстоса ръцете на Делгадо зад гърба му, натисна с коляно китките му и погледна Иви, която се свиваше в ъгъла с ококорени очи.