— Направи ли ти нещо? — попита я Манъс.
Тя поклати глава. Раменете й се надигаха и отпускаха в такт с ускореното й дишане.
— Белезници ли ти е сложил? Не виждам ръцете ти.
Иви кимна. По бузата й се плъзна сълза.
— Всичко е наред — опита се да я успокои той. — Вече всичко е наред. Намерих ключетата. Ела насам да ти сваля белезниците. По-добре да не го пускам.
Иви се поколеба за миг, после се придвижи рачешката напред и се завъртя с гръб към него. Манъс отключи едната гривна и тя се обърна към него, разтривайки освободената си китка. Той й подаде ключето. Иви отключи и другата гривна, остави белезниците и ключетата да паднат на пода, затисна с длани ушите си и сбърчи лице. Тъпанчетата я боляха от многократно усилените в товарното отделение на спринтера гърмежи, досети се Манъс.
Делгадо се размърда под него.
— Дай ми белезниците — каза Манъс. — Идва на себе си.
Иви се присви, ужасено вторачена в дребния. Явно беше в шок. Манъс се наклони настрани, вдигна гривните и окова Делгадо. После се изправи, като стоеше приведен, за да не си удари главата в тавана.
— Трябва да тръгваме.
Тя също стана и отстъпи от него, продължаваше да разтрива китките си.
— Какво значи всичко това? Кой си ти всъщност?
Манъс поклати глава.
— Трябва да тръгваме.
Иви погледна Делгадо, после отново Манъс.
— Да не ми разигравате някакъв театър с доброто и лошото ченге?
Той отиде при страничната врата и я отвори.
— Трябва да тръгваме. Пикапът ми е наблизо.
Иви пак се обърна към проснатия на пода мъж, ненадейно пристъпи напред и го изрита в лицето. Главата му отскочи назад и от носа му шурна кръв. Тя сбърчи лице и се хвана за босия си крак. Делгадо се затъркаля по пода от болка.
Манъс го смъкна от буса и го изправи на крака. Дребният се давеше и плюеше. Смазаният му нос кървеше обилно.
Иви застана на вратата и Манъс видя, че е вдигнала обувката си. Тя понечи да скочи навън, после спря и се огледа, очевидно объркана. Държеше балеринката пред себе си, сякаш можеше някак да се защити с нея от цялото това безумие. Явно нямаше представа и къде се намира.
— При язовир „Триаделфия“ сме — каза Манъс. — Пикапът ми е на по-малко от половин километър оттук. Трябваше да се сетя да взема другата ти обувка. Съжалявам. Остана в пикапа. Заедно с чантата ти.
Включи фенерчето и го насочи към лицето на Делгадо.
— Качи се отпред — нареди му. — Зад волана.
Дребният изплю гъста храчка, примесена с кръв.
— Знаеш ли какво ще направи директорът, когато научи за това?
Манъс затвори страничната врата на спринтера и подаде ключетата за белезниците на Иви.
— Върви след мен. Трябва да го затворя в кабината. — Хвана Делгадо за яката и го замъкна до предната врата, натика го вътре и заобиколи от другата страна. Онзи го наблюдаваше с потъмнели от ярост очи. Манъс се качи, пак го хвана за яката и опря дулото на пистолета зад дясното му ухо. — Обърни се към вратата с гръб към волана.
— Не можеш да ме зарежеш тука, мамицата ти! — злобно изсумтя Делгадо.
— Какво предпочиташ, да те заключа за волана или да ти пръсна черепа?
Дребният не отговори.
Манъс кимна на Иви.
— Отключи му белезниците и ги заключи през кормилото. — Стисна яката на Делгадо още по-здраво и болезнено заби дулото зад ухото му.
Ръцете й трепереха, но тя се справи и върна ключетата на Манъс, който още веднъж провери белезниците, пусна ключетата на пода, слезе от буса и го заобиколи. Когато стигна до предната лява врата, видя, че Делгадо говори на Иви.
— … ама първо ще накарам скапаното ти глухо синче да гледа. А може пък да накарам тебе да гледаш как оправям него.
Манъс я погледна, за да види реакцията й. Тя не отговори. Очите й станаха някак пусти, лицето й не изразяваше абсолютно нищо.
— Дай ми пистолета — каза Иви, без да откъсва поглед от Делгадо.
Дребният усети какво я е обладало, погледна Манъс и поклати глава.
— Ако тази кучка ме убие, директорът ще ти даде да разбереш. Много добре го знаеш.
— Дай ми пистолета — повтори тя.
Манъс също поклати глава.
— Не можем. Трябва да тръгваме. Ще ти обясня по пътя.
Делгадо се обърна към нея и се ухили.
— До скоро, малката. Много се изкефих на бръснатата ти шунда.
Пустотата в очите на Иви изведнъж се смени с ярост. Тя сграбчи Делгадо за косата и блъсна лицето му в ръба на вратата. Два пъти. После още веднъж. Той задърпа ръцете си, но китките му бяха оковани и нямаше как да се защити. Манъс я прегърна през раменете и я дръпна назад. В пръстите й остана кървав сноп присадки и дребният изрева.