— Даш добре ли е?
Тя кимна и избърса сълзите си.
— Не се бой, Иви — опита се да я успокои Манъс, като местеше очи от пътя към нея и обратно. — Всичко ще се оправи.
Искаше му се и той да го вярва.
След малко тя отново го докосна по ръката и Манъс се обърна към нея.
— Звъни — каза Иви. — Той е. Директорът.
Едновременно се случваха прекалено много неща.
Манъс не можеше да обмисли всичко. Имаше нужда от повече време.
— Прати му есемес: „В момента не мога да разговарям“.
Продължи да шофира. Иви го дръпна за ръкава и протегна джиесема към него. Нов есемес от Директора: „Ако ви е казала, че флашката е в апартамента й, значи лъже. Не се е прибирала вкъщи, след като сутринта я е взела от Роквил“.
— Мамка му. Напиши му: „Наясно сме. Отиваме да вземем момчето. Тогава ще ни я даде“.
Манъс я погледна. Тя се взираше в него с ококорени очи. Той погледна напред към пътя и пак се обърна към нея.
— Напиши му го.
Тя поклати глава.
Манъс насочи вниманието си към шофирането.
— Трябва да отговорим, Иви. — Изчака, после отново я погледна. Тя клатеше глава.
„Спри колата“ — направи му знак.
Точно пред тях имаше разклонение. Манъс отби и спря.
— Ще направиш ли нещо лошо на мен или на Даш? — със сълзи в очите попита Иви.
Той се огледа. Чувстваше се като в капан, бореше се с обзелата го паника. Тя се наведе към него и го стисна за ръката, за да привлече вниманието му.
— Е?
— Не! — отговори Манъс и категорично поклати глава.
Сълзите потекоха по бузите й и тя скри лицето си в шепи. Тялото й се разтърсваше конвулсивно. Той се наведе към нея и започна да я гали по косата, после хвана дланите й и нежно ги отдръпна от лицето й, за да го вижда.
— Но ще го направи някой друг. Ако преди това не измислим как да го предотвратим.
Иви кимна, въздъхна и почна да пише есемеса. На Манъс му призля при мисълта, че продължава да лъже Директора. Трябваше да помисли, да овладее положението. Ала нещата се случваха толкова бързо, че можеше само да реагира инстинктивно.
След пет минути вече обикаляше около нейния блок. Тя го докосна по рамото и му даде знак да спре. Манъс поклати глава и продължи да обикаля, въртеше глава и оглеждаше всяка възможна позиция за засада.
— Трябва да внимаваме — каза той. Надяваше се да го е разбрала. Знаеше, че всичко това е ново за нея. Тя нямаше представа, че всеки момент може да допуснат грешка, която да им струва скъпо.
Направи две пълни обиколки и не забеляза нищо необичайно. Но имаше лошо предчувствие. От онези, на които се беше научил да вярва.
Паркира в сянката на няколко дървета с лице към нейния вход. Изключи фаровете, но остави двигателя да работи. За всеки случай. Беше паркирал на същото място, когато сглобяваше леглото на Даш. Ала сега всичко бе различно.
Иви понечи да слезе, но Манъс я хвана за ръката.
„Ще ви заведа с Даш на сигурно място — обясни й с жестове. — Докато уредя въпроса с Директора“.
Тя дълго се взира в лицето му.
„Пратил те е да ме наблюдаваш“. — Нямаше въпросителен знак.
Манъс кимна.
„И да ме чукаш ли?“
Той нямаше сили да срещне очите й. Ръцете му безпомощно увиснаха във въздуха. Накрая успя да се овладее.
„Не, не му казах за това. Докато…“
Тя го потупа по крака, за да го накара да я погледне, и попита на глас:
— Докато какво?
— Докато не разбрах, че наблюдава апартамента ти. Че и без това знае. И че знае, че го лъжеш. Не трябваше да го лъжа. Но… но…
Не можеше да довърши изречението. Не знаеше как. Заоглежда се. Отново не забеляза нищо странно, но продължаваше да изпитва тревога.
Искаше му се да й каже, че трябва да му се довери, че има нужда от неговата помощ. Че се налага да я заведе някъде на сигурно място преди да се свърже с Директора, преди да е станало още по-лошо. И че най-важното е да му даде флашката. Защото докато флашката е у нея, Директора няма да спре.
Ала не знаеше как да й обясни всичко това. Затова каза само:
„Съжалявам. Ужасно съжалявам. Не исках да се случи. Ще оправя нещата“.
„Как?“
Манъс поклати глава. Щеше му се да знае.
„Трябва да се качиш. Много бързо. Извини се на бавачката и я прати да си ходи. И с Даш разговаряй само на жестомимичен език. Кажи му да събере каквото му трябва за хотел. Директора сигурно ще ви наблюдава, обаче не знае добре езика на жестовете“.
— Ами ако има преводач?
„Точно затова трябва да побързаш. Просто си вземи малко дрехи, обувки и пари, ако имаш, и толкова. Не знам с колко време разполагаме“.