В последния момент мъжът понечи да се завърти — инстинктивно, случайно или защото беше чул някакъв шум. Манъс не знаеше и не го интересуваше. Затисна с лявата си ръка устата и носа му и заби стоманеното острие от дясната страна на шията му, така че върхът мина пред шийните му прешлени и изскочи от отсрещната страна, после натисна ножа напред, прерязвайки гръкляна, двете сънни артерии, двете яремни вени и почти всичко друго.
От раната бликна кървав гейзер. Мъжът вдигна ръце, конвулсивно задраска по ръката на Манъс и се отпусна, докато наситената с кислород кръв изтичаше от мозъка му. Манъс изчака струята да отслабне, отдръпна се назад и внимателно го положи по гръб на земята. После остана приклекнал, взирайки се да види дали другият ще реагира по някакъв начин. Не забеляза нищо.
Избърса ножа и мократа си ръка в тревата и се върна сред дърветата, откъдето пак можеше да вижда другия. Вниманието на мъжа продължаваше да е насочено към входа.
Манъс се придвижи настрани, докато стигна точно зад него, и безшумно се прокрадна напред. В този момент мъжът се напрегна. Манъс замръзна, погледна към входа и видя Иви и Даш да излизат, момчето с раница на гръб, тя със сак в ръка. Мамка му, нямаше време!
Той скочи напред, отказвайки се от безшумността заради бързината. Мъжът явно го чу, защото се завъртя и го видя. В мрака Манъс не можеше да различи изражението му, но от позата му разбра, че го е познал. Мъжът светкавично бръкна под сакото си, като отстъпваше настрани, за да си осигури време и дистанция.
Манъс се хвърли към него, сграбчи дясната му ръка в мига, в който пръстите на онзи се свиваха около дръжката на пистолета в презраменния му кобур, и заби ножа точно под брадичката му с такава сила, че подметките на мъжа се отлепиха от земята. Той увисна във въздуха и се замята като набучен на кол, опрян единствено на пронизалото мозъка му острие и притиснатия към гръкляна му юмрук; пръскаше кръв наоколо, изплезил език, с облещени и вперени в Манъс очи. После тялото му се отпусна и очите му се подбелиха. Манъс вече не можеше да издържи тежестта му, смъкна ръката си, отстъпи назад и мъжът се свлече на колене. Той го хвана за косата, изтегли ножа и остави трупа да се просне по очи на тревата.
За миг зрението му се замъгли и очите му залютяха. Кръв, разбра Манъс, и избърса лицето си с ръкав, но без никаква полза — ръкавът му беше подгизнал. Опита с другата си ръка и този път се получи по-добре. Избърса ножа в сухия си ръкав, затвори го и го прибра. След това си съблече ризата и избърса с нея лицето и ръцете си. По тениската му също имаше влажни петна, но тъй като бе тъмносиня, на слабата светлина кръвта нямаше да си проличи веднага. Ако си проличеше, все щеше да измисли нещо.
Надзърна през една пролука в листака и видя Иви и момчето. Стояха на трийсетина метра от него и не бяха забелязали нищо в черничевите храсти.
Той смачка ризата си на топка и се промъкна напред, към шевролета. Вътре едва ли имаше още някой, ала не беше невъзможно, и не искаше да рискува. Можеше да спука една от гумите, но ако вътре все пак имаше хора, щяха да усетят и да изскочат навън, а той щеше да е в уязвима позиция. Затова се приближи приведен и спря точно зад джипа.
Извади танфолиото, пое си дълбоко дъх, изправи се и заби ръкохватката му в задния прозорец. Вътре се посипа дъжд от стъкла и той видя двама мъже на средните седалки да се сепват и да се обръщат. Груба сила, чакаща в колата да помогне за обезвреждането на онези, които другите двама доведат от апартамента. Манъс застреля онзи отляво в лицето. Вторият бързо залегна, докато той завърташе пистолета си към него. Манъс се прицели по-ниско и пусна четири куршума през облегалката. Кръв и мозък опръскаха гърба на предните седалки и той разбра, че е улучил.
Дали наоколо бяха чули? Вероятно. Оръжието беше в купето, което можеше поне малко да е заглушило гърмежите. Но нямаше как да е сигурен.
Манъс прибра танфолиото в кобура и се затича обратно към пикапа. Иви и Даш тъкмо се приближаваха към предната дясна врата. Момчето му махна за поздрав и му се усмихна широко. После се огледа, сбърчи носле и попита с жестове: