Някъде на север от Гетисбърг, когато най-после заклюмваше от нервно изтощение и физическа умора — или вследствие от сънотворното, което й бяха дали, — усети, че спират. Разсъни се моментално и се огледа. Нямаше нищо, само хълмисти ниви. Марвин сочеше слабо осветената табела пред една отбивка: „Биг Скай Мотел“. Под избелелите сини и червени букви премигваха розовите неонови думи „Свободни стаи“.
„Не е верига — каза й той с жестове. — Можем да платим в брой“.
Иви се втренчи в отбивката, но не успя да види накъде води.
„Откъде знаеш?“
„Веригите имат фирмена политика. Мотели като този са фамилни фирми. Срещат се все по-рядко, но винаги взимат депозит в брой“.
Тя реши да архивира очевидния му опит с такива неща на същото място, където бяха и резервните регистрационни номера — информация, която щеше да обмисля по-късно.
„Чакай малко — възрази Иви. — В брой не е добре. Може да търсят точно такова поведение. Някой, който се настанява в мотел в определен радиус от моя апартамент. И плаща в брой“.
„Сериозно ли могат?“
„Имам чувството, че не знам и стотна от онова, което могат да правят“.
„Имам няколко предплатени кредитни карти. Неизползвани. Няма как да ги свържат с мене. За извънредни случаи“.
Тя се усмихна криво.
„Е, това май е извънреден случай“.
— Ще им кажа изобщо да не ни регистрират. На рецепцията ще е нощната смяна. За петдесетачка отгоре ще ни дадат ключа за стаята и ще пропуснат да ни въведат в компютъра. Виж каква е пустош. Съмнявам се, че мотелът е включен в туристическите мрежи.
„Сигурен ли си?“
Марвин кимна и зави надясно по отбивката. Фаровете на пикапа осветиха басейн, който след миг отново потъна в мрака. Последваха стара люлка, разкривена маса за пикник, столове. Той паркира малко по-нататък от рецепцията — така че да не се вижда отвътре, забеляза Иви. Не се криеше, но и не привличаше внимание.
Тя свали прозореца и чу само щурците. Не се донасяше далечен шум на трафик, гласове на съседи, нищо. Иви подаде глава навън и погледна нагоре. Небе, осеяно със звезди.
Марвин се върна след няколко минути, качи се, затвори вратата и й показа ключ с пластмасов ключодържател.
„Трийсет и четири долара. Плюс петдесет долара депозит. И още петдесетачка да не ни въвежда в компютъра, понеже ме е страх в службата да не надушат, че съм се чупил. Беше едно старче, насаме с преполовено шише „Фоур Роузис“. Няма да ни запомни“.
Тя кимна и му се усмихна. Марвин явно разбираше колко е измъчена и се опитваше да я поободри. Не беше много, и все пак беше по-добре от нищо.
Стаята им се намираше в отсрещния край на подковообразната сграда. Той спря на заден точно пред вратата и Иви предположи, че паркирането с предницата навън цели да им даде възможност бързо да се изнесат, но за пореден път реши да не пита.
Марвин угаси двигателя и се заоглежда.
„Остани за малко в колата“.
Иви погледна Даш. Синът й спеше дълбоко.
„Защо?“
Той извади пепелника, измъкна от кухината под него кожена кесийка и я сложи в скута си.
„Няма да се настаним в стаята, която ни дадоха, а в съседната. Помолих човека другите стаи наоколо да са свободни, понеже жена ми лесно се буди. Нямало проблем, тази нощ мотелът бил почти празен“.
Тя хвърли поглед към кесийката.
„Това шперцове ли са?“
Марвин кимна.
Иви вече наистина трябваше да го попита.
„Марвин… кой си ти всъщност?“
Той впери очи в мрака пред тях.
„В момента не съм съвсем сигурен“.
40.
Стаята беше чиста и удобна: две легла персон и половина с нощно шкафче помежду им, маса с два стола, стени с чамова ламперия, мокет. Направо лукс в сравнение с някои от местата, където бе отсядал Манъс, но той не знаеше дали ще се хареса на жената и момчето. Виждаше, че Иви е уплашена и неуверена, макар че почти успяваше да го скрие. Даш изглеждаше добре и Манъс усещаше, че детето долавя емоционалните сигнали на майка си.
Тримата поред използваха малката баня. Манъс остана последен и когато излезе, Даш вече беше по пижама. Много разумно от страна на Иви да вземе нещо от домашното им ежедневие, известна утеха за сина й. Манъс отново изпита онова усещане — призрак, изчезнал спомен, сянка от друг живот. Забеляза, че Иви го наблюдава внимателно, и го прогони.