— Ако ще ни убива, просто ни кажете! — избухна пилотът. — Поне да сме подготвени! Какво смята да ни прави?
— Той ни смята за военопленници — рече Кели като се стараеше да говори спокойно. — Мисли да застреля всички ни. Не исках да ви държа в напрежение. Просто търсех най-подходящите думи. Но изилиза, че няма такива. Пи Йънг възнамерява не просто да ни застреля, а да извлече от това, колкото може повече забавление. Иска да докаже, че е по-хитър от нас в преговорите.
— Как? — попита Маргарет и очите й се разшириха. Двете деца се размърдаха.
— След малко аз и Пи Йънг ще играем партия шах за вашия живот — той обгърна с длан ръката на жена си. — И за живота на моето семейство. Това е единственият шанс, който Пи Йънг ни дава.
Кели се усмихна иронично и продължи:
— Аз играя малко над средното ниво. Съвсем малко.
— Полудял ли е? — възкликна сержантът.
— Сами ще разберете — отвърна полковникът. — Ще го видите, когато започнем играта, него и приятелят му майор Барзов.
Той повдигна вежди.
— Майорът твърди, че съжалява, но в качеството си на военен наблюдател на руската армия не можел да се намеси. Казва също, че ни съчувства. Подозирам, че мерзавецът лъже, както за едното, така и за другото. Пи Йънг трепери от страх пред него.
— Трябва ли да гледаме играта? — прошепна напреграто ефрейторът.
— Ние шестнайсетимата, войник, ще бъдем фигурите за шах, с които ще играя.
Вратата се отвори широко…
— Виждаш ли цялата дъска от мястото си, царю на белите? — провикна се весело Пи Йънг от един балкон над засводената ниша. Той се усмихваше към полковник Брайън Кели, неговото семейство и хората му.
— Ти трябва да си царят на белите, нали разбираш. Иначе няма да сме сигурни, че ще си с нас до края на играта. — Лицето на партизанския командир се зачерви. Усмихваше се уж съчувствено. — За мен е удоволствие да видя всички вас!
До Пи Йънг, прикрит в сянката, стоеше майор Барзов, мълчаливият руски военен наблюдател. Той отвърна на погледа на Кели с бавно кимване. Кели продължи да го гледа вторачено. Арогантният, брадясал майор стана неспокоен — започна да се поклаща напред-назад в черните си ботуши.
— Бих искал да ви помогна — рече най-сетне той.
Не го правеше от доброта, а като жест на благоволение.
— Тук съм само наблюдател. Желая ви късмет, полковник — добави тежко майорът и обърна гръб.
От ляво на Пи Йънг седеше дребна млада ориенталка, която гледаше безизразно стената зад американците. Тя и Барзов присъстваха, когато Пи Йънг за първи път предложи на полковник Кели да играят. Кели бе помолил главатарят на партизаните да остави на мира жена му и децата му. Тогава му се бе сторило, че видя в очите й проблясък на съчувствие. Сега обаче, тя стоеше неподвижна и изваяна като статуя, та полковникът си помисли, че сигурно е сбъркал.
— Тази стая е била прищявка на моите предшественици, които поколения наред са държали народа в робство — рече Пи Йънг дълбокомислено. — Служела е за тронна зала. Но пода е на квадрати, шейсет и четири на брой, шахматна дъска, нали така? Предишните обитатели са имали красиви фигури с човешки бой, така че с приятелите си да седят тук горе и да дават нареждания на слугите как да ги местят.
Той завъртя пръстена на ръката си.
— Не им е липсвало въображение и не ни остава нищо друго, освен да се възползваме. Разбира се, днес ще ни трябват само черните фигури. Аз ще играя с тях — Пи Йънг се обърна към неспокойния майор Барзов. — Американците сами ще изпълняват ролята на своите фигури. Страхотна идея.
Усмивката му изчезна, когато видя, че Барзов не я споделя. Пи Йънг явно се опитваше да угоди на руснака. Той, от своя страна, се отнасяше към Пи Йънг с пълно пренебрежение.
Дванадесетимата американски войници стояха строго охранявани, обърнати към стената. Те се вкупчиха инстинктивно и отчаяно втренчиха очи във водача на групата.
— Спокойно — рече полковник Кели. — Иначе ще загубим и последния шанс, който имаме.
Той погледна бързо към близнаците — Джери и Пол. Момчетата зяпаха стаята до ужасената си майка, разрошени, току-що събудени. Кели се почуди, че не изпитва никакви чувства — семейството му се намираше пред лицето на смъртта. Страхът, който го измъчваше, докато чакаха затворени на тъмно, бе изчезнал. Сега усещаше злокобно спокойствие — един стар познат, който държеше будна само хладната машина на сетивата и разума му. Това беше наркотика на командването — същността на войната.
— Внимание, приятели! — рече важно Пи Йънг и се изправи. — Правилата на играта се запомнят лесно. Ще правите това, което ви нареди полковник Кели. Онези, които имат нещастието да бъдат взети от моите хора, ги чака бърза и безболезнена смърт.