Майор Барзов погледна към тавана, сякаш мислено осъждаше думите на командира.
Ефрейторът неочаквано избухна в поток от ругатни, изпълени с обида и самосъжаление. Сержантът запуши с ръка устата на младежа.
Пи Йънг се надвеси над парапета и посочи с пръст съпротивляващия се войник.
— За тези, които избягат от дъската или крещят, ще измислим някаква специална смърт — каза строго той. — Полковник Кели и аз искаме пълна тишина, за да се концентрираме. Ако полковникът е достатъчно умен и победи, онези от вас, които са още тук, когато той ме матира, ще бъдат извозени вън от моята територия без опасност за живота. Ако загуби…
Пи Йънг вдигна рамене и се отпусна назад върху купчината възглавници.
— Дръжте се спортсменски — продължи той бодро. — Американците са известни с това, нали така? Както ще потвърди и полковник Кели, партия шах рядко се печели без жертви. Също както битките. Не е ли така, полковник?
Полковник Кели кимна механично. Той си мислеше за думите на Пи Йънг от по-рано, че във философско отношение играта не е по-различна от войната.
— Как можете да постъпвате така с деца! — изкрещя изведнъж Маргарет, изскубна се от охраната и крачейки по квадратите, застана точно под балкона на Пи Йънг — В името на Бога…
Той я прекъсна ядосано:
— В името на Бога ли американците произвеждат бомби, реактивни самолети и танкове? — после махна нетърпеливо с ръка. — Върнете я обратно!
Закри очите си с длан и продължи:
— Докъде бях стигнал? Говорехме за жертвите, нали? Щях да ви питам кого избрахте за царската пешка — рече Пи Йънг — Ако още не сте направили своя избор, бих искал да ви препоръчам онзи шумен младеж, дето го държи сержанта. Това е деликатна роля… царска пешка.
Ефрейторът започна да се мята с нова ярост. Сержантът го стисна още по-силно.
— Момчето ще се успокои веднага — едва чуто рече той и обърна лице към полковника. — Колкото й да е трудно, аз ще бъда царската пешка. Къде да застана, сър?
Младежът се успокои и сержантът го пусна.
Кели посочи четвъртия квадрат на втората редица върху гигантската шахматна дъска. Сержантът отиде на мястото и изправи широките си рамене. Ефрейторът измърмори нещо неразбираемо и застана на квадрата до сержанта — втората по важност пешка. Останалите все още не мърдаха от местата си.
— Полковник, вие кажете къде да застанем — рече колебливо едно високо, слабо момче. — Какво разбираме ние от шах? Сложете ни, където трябва.
Адамовата му ябълка заигра.
— Запазете спокойните места за жена ви и децата. Те са важните. Казвайте какво да правим.
— Няма спокойни места — обади се горчиво пилотът. — Просто такова нещо няма. Избирайте си квадрати и това е.
Той пристъпи напред.
— Какъв ще бъда на този квадрат?
— Офицер, лейтенанте, офицер на царя — отвърна му Кели.
Даде си сметка, че вече мисли за лейтенанта по нов начин — не като за човешко същество, а като за фигура, която може да се движи диагонално по таблата, при атака с царицата да нанася страхотни удари на черните фигури отсреща.
— Ей, Пи Йънг — провикна се нахално пилотът, — какво може този офицер?
Пи Йънг отвърна доволен:
— Действа като кон и пешка, момче, като кон и пешка.Благодаря на Бога за лейтенанта, помисли си Кели. Един от американските войници се усмихна. Бяха скупчени с гръб към стената. Сега започваха да си говорят — също като бейзболен тим, който загрява. По нареждане на Кели, сякаш едва схващайки смисъла на действията си, се придвижваха по дъската, за да попълват квадратите.
Отново заговори Пи Йънг.
— Фигурите ти вече са на място, с изключение на конете и царицата, полковник. Ти, естествено, ще си царят. Хайде, давай. Играта трябва да приключи преди вечеря.
Нежно крепейки ги с дългите си ръце, Кели поведе жена си, Джери и Пол към техните места. Мразеше се заради спокойствието и усърдието, с които го прави. Видя в очите на Маргарет страх и упрек. Явно не можеше да разбере, че той трябва да се държи точно така, че в неговото хладнокръвие е единствената надежда за спасение. Кели отвърна очите си от нея.
Пи Йънг плесна с ръце за тишина.
— Така, добре. Можем да започнем — той замислено подръпваше ухото си.
— Смятам, че това е прекрасна възможност за среща на Източния и Западния начин на мислене, нали, полковник? Ще съчетаем американската склонност към хазарт с нашето преклонение пред дълбоката драма и философията — нетърпеливо му прошепна майор Барзов.
— А, да — продължи Пи Йънг, — още две правила: имаме по десет минути за всеки ход и, естествено, без връщане. Много добре! — натисна копчето на един хронометър и го постави на парапета. — Честта за анонс се пада на белите хора.