Той се усмихна.
— Това е стара традиция.
— Сержант — едва промълви полковник Кели, — два квадрата напред.
Погледна ръцете си — започваха да треперят.
— Струва ми се, че няма да спазя традицията — рече Пи Йънг, обръщайки глава към младото момиче, сякаш за да се увери, че и тя се забавлява като него.
— Сложи царската ми пешка два квадрата напред — нареди той на един от помощниците си.
Кели проследи как мъжът издърпа масивната фигура напред до положението, в което заплашваше сержанта. Той погледна озадачено към Кели и каза, усмихвайки се плахо:
— Наред ли е всичко, сър?
— Надявам се — отвърна Кели. — Ето ти защита… Войник — обърна се той към младия ефрейтор, — един квадрат напред.
Това е — не можеше да направи нищо повече. Сега ако Пи Йънг вземеше пешката, която заплашваше сержанта, нямаше да има предимство. От тактическа гледна точка — една безсмислена замяна на пешка за пешка. Никакво предимство според изискванията на добрия шах.
— Знам, че това е лоша стратегия — галантно рече Пи Йънг и замълча. — Не съм съвсем сигурен дали е разумна тази замяна. При толкова блестящ противник, би трябвало да играя безгрешно, да забравя безбройните изкушения.
Майор Барзов му прошепна нещо.
— Но това ще ни потопи направо в духа на играта, нали така?
— За какво говори той, сър? — попита сержантът недоумяващо.
Преди Кели да си наложи да мисли, Пи Йънг нареди:
— Вземете царската пешка!
— Полковник! Какво правите? — извика сержантът. Двама от охраната го издърпаха първо от таблото, а после навън от стаята. Зад тях се затвори обкована врата.
— Убийте мен! — изкрещя Кели, понечвайки да тръгне след тях. Обградиха го половин дузина стрелци.
Помощникът безчувствено намести дървения кон на мястото на сержанта. Отвъд дебелата врата отекна изстрел и охраната се появи отново. Пи Йънг вече не се усмихваше.
— Твой ред е, полковник. Хайде, четири минути вече минаха.
Спокойствието на Кели се стопи, а с това и илюзията, че всичко е игра. Фигурите, с които участваше, бяха отново живи същества. Ценното, брутално качество да командва, бе напуснало полковник Кели. Той вече не ставаше за вземане на решения на живот и смърт. Замаян, си даде сметка, че целта на Пи Йънг не беше бързо да спечели играта, а по-скоро да ги обезкръви чрез смазващи, безсмислени атаки. Минаха още две минути, докато си наложи да бъде разумен.
— Не мога да го направя — прошепна най-сетне той и клекна уморен.
— Предпочиташ да ви застрелям още сега? — попита Пи Йънг. — Трябва да призная, че те намирам доста чувствителен за полковник. Всички американски офицери ли се предават толкова лесно?
— Натрий му носа, полковник! — рече пилотът. — Хайде! Стегни се!
— Вече не си заплашен — каза Кели на ефрейтора. — Вземи му пионката.
— Откъде да знам, че не лъжеш? — с горчивина попита младежът. — Сега е моят ред!
— Върви там! — строго му нареди пилотът.
— Няма!
Двамата помощници на сержанта вързаха ръцете на ефрейтора отстрани и погледнаха въпросително към Пи Йънг.
— Млади човече — рече Пи Йънг сговорчиво. — По-приятно ли ще ти бъде да умреш от мъчения, или предпочиташ да изпълниш нареждането на полковник Кели?
Ефрейторът неочаквано се извъртя и просна на земята двамата пазачи. Пристъпи на квадрата на пионката, която сержантът беше взел, изрита фигурата и застана с разкрачени крака.
Майор Барзов се изсмя гръмогласно.
— Вече ще знае какво е да си пешка — избоботи той. — Това е ориенталско чувство, но ще е добре да го научат и американците, нали така?
Пи Йънг също се изсмя и погали коляното на младото момиче, което седеше безизразно до него.
— Е, досега сме равни, пешка за пешка. Време е да започваме атаката сериозно — той изщрака с пръсти на помощника и му заповяда: — Царската пешка на Е 3! Така. Сега царицата и топът ми са готови за поход срещу територията на белите хора.
Той натисна пак хронометъра.
— Ти си на ход, полковник.
Някакъв стар рефлекс накара полковник Брайън Кели да погледне към жена си за съчувствие и подкрепа. Отвърна веднага очи — Маргарет представляваше ужасяваща гледка и единственото, което можеше да направи за нея, бе да победи. Нищо друго. Погледът й изглеждаше вторачен, почти безумен. Беше изпаднала в спасителен шок, който я правеше глуха, сляпа, напълно безчувствена.
Кели преброи фигурите, останали на дъската. От началото на играта бе минал един час. Имаше живи още пет пешки, между тях и младият ефрейтор. Един офицер — нервният пилот, два топа, два коня — два десетгодишни изплашени коня, Маргарет — скованата му, втренчена царица и той самият — царя. А липсващите четирима? Пречукани ли са? В безсмислена замяна, която коства на Пи Йънг само парчета дърво. Останалите войници се бяха умълчали, затворени всеки в своя собствен свят.