— Мисля, че е време да се предадеш — каза Пи Йънг. — Боя се, че сме на края. Предаваш ли се, полковник?
Майор Барзов мъдро се намръщи към шахматистите, поклати бавно глава и се прозя.
Полковник Кели се напрегна да концентрира отново ума и очите си. Имаше чувството, че се катери, катери, катери по цяла планина от горещ пясък, че трябва да върви непрекъснато, да копае, да рие до задушаване и ослепяване.
— Върви по дяволите! — измърмори той и се съсредоточи върху шахматната дъска.
Като шах зловещата партия беше един абсурд. Пи Йънг нямаше стратегия — гледаше единствено да унищожава белите хора. Кели играеше така, че да зищитава фигурите си на всяка цена. Не бе рискувал нито един човек за атака. Силните му царица, офицери и топове стояха неизхолзвани в относителна безопасност на двата задни реда. От напрежение той свиваше и разпускаше юмруци. Разпиляната фронтова линия на противиника му, бе широко открита. Матирането на Пи Йънг изглеждаше възможно, ако черният кон не владееше центъра на полето.
— Ти си на ход, полковник. Две минути — изграчи Пи Йънг.
И тогава Кели видя решението — цената, която щеше да плати, която всички щяха да платят, заради… Трябваше само Пи Йънг да премести царицата си по диагонала три квадрата на ляво, и щеше да е в шах. После му предстоеше да направи още един ход — неизбежен и неотменим — и тогава матът му бе сигурен. Край. А Пи Йънг щеше да придвижи царицата си. За него играта сякаш губеше своята пикантност. Имаше вид на човек, готов да се захване с нещо друго.
Командирът на партизаните стоеше изправен, облегнат на парапета. Майор Барзов, зад него, поставяше цигара в цигаре от слонова кост.
— Странно нещо е това шахът — рече Барзов и завъртя рамене. — В тази игра няма и капчица късмет. Губещият не може да си измисля оправдания.
Тонът му бе педантичен и надменен като на учител, който учи на осоновни иистини недоразвитите си ученици.
Пи Йънг едва повдигна рамене.
— Победата в тази игра не ме радва. Полковник Кели не го бива. Той не поема никакви рискове и лиши играта от нейната острота и хитрост. Дори готвачът ми би играл по-умно.
На страните на Кели избиха червени, гневни петна. Ушите му горяха. Стомахът му се бе свил на топка. Пи Йънг не трябва да играе с царицата. Ако Пи Йънг придвижи царицата извън обсега на неговата атака, Кели ще победи. Само едно нещо можеше да накара Пи Йънг да премести коня си — някаква нова, отровна възможност за садизъм.
— Предай се, полковник! Времето ми е скъпо — рече Пи Йънг.
— Свърши ли се вече всичко? — изхленчи младият ефрейтор.
— Затваряй си устата и не мърдай от там — отвърна Кели.
Вгледа се с присвити, зли очи в коня на Пи Йънг, разположил се в центъра на живите фигури. Резбованата му грива беше извита, а ноздрите — издути.
Съдбата на белите фигури зависи от чисто геометричното им разположение, рече си Кели и веднага се самоукори. Тази мисъл обаче му подейства като леден, освежителен вятър. На коня на Пи Йънг трябваше да се предложи жертва. Ако той я приеме, играта щеше да е на Кели. Капанът бе съвършен и безпогрешен като смъртта, поради един единствен детайл — стръвта.
— Един момент, полковник — рече Пи Йънг.
Кели огледа набързо лицата, без да се вълнува от враждебността, недоверието и страха, които виждаше в очите им. Един по един той отхвърляше кандидатите за смъртта. Онези четиримата са много важни за една внезапна, решаваща атака, а тези трябва да бранят царя. Нуждата, подобно на дете, което брои „Ала, бала, ница…“ насочи пръста му към фигурата, която можеше да бъде жертвана. Тя бе само една.
Кели не си разрешаваше да мисли за фигурите другояче, освен в сухи математически пропорции: ако умре Х, останалите ще живеят. Схващаше трагедията на своето решение само като човек, който знае определението за трагедия, но не го чувства.
— Двайсет секунди! — напомни Барзов с хронометъра в ръка.
Хладната решителност за миг напусна Кели и той прозря странния патос на своето положение — една стара като човечеството дилема, и още… борбата между Изтока и Запада. Когато се нападат, човешките същества трябва да умират — Х, умножено по стотици и хиляди, изпратени на смърт от онези, които ги обичат най-силно. Професията на Кели бе да избере кой ще е Х.