— Десет секунди — обади се Барзов.
— Джери — каза Кели със силен и уверен глас, — мини един квадрат напред и два наляво.
Момчето доверчиво пристъпи в сянката на черния кон. Съзнанието като че ли почна да се връща в погледа на Маргарет. Тя обърна глава, когато мъжът й заговори.
Пи Йънг се загледа в таблото объркано.
— Ти с ума си ли си, полковник? — попита най-сетне той. — Даваш ли си сметка какво направи току-що?
На лицето на Барзов се появи едва доловима усмивка. Той се наведе, сякаш да пошепне нещо на Пи Йънг, но после размисли. Облегна се на един стълб и загледа Кели през облак от цигарен дим.
Кели се престори, че думите на Пи Йънг са го объркали. След това зарови лице в ръцете си и простена:
— О, Господи, не!
— Страхотна грешка, не може да се отрече — рече Пи Йънг и разпалено започна да обяснява нещо на момичето до себе си. Тя отвърна лице, от което партизанският командир изглежда се вбеси.
— Позволи ми да го върна обратно — изстена отчаяно Кели.
Пи Йънг забарабани с пръсти по парапета.
— Без правила, драги приятелю, игрите се превръщат в глупост. Разбрахме се, че няма да се връщат ходове и толкова! — той повика помощника си. — Топът взема коня!
Мъжът премести фигурата на квадрата на Джери. Стръвта бе захапана и играта от тук нататък щеше да е за полковник Кели.
— За какво говори? — прошепна Маргарет.
— Защо държиш жена си в напрежение, полковник? — попита Пи Йънг. — Бъди добър съпруг и й отговори. Или предпочиташ аз да го направя?
— Вашият съпруг жертва един кон — нетърпеливо се намеси Барзов. — Току-що загубихте сина си.
Изражението му бе на експериментатор — нетърпелив и възбуден.
Кели чу, че Маргарет се задавя и я улови, точно когато падаше. Разтърка китките й.
— Мила, чуй ме!
Разтърси я по-грубо, отколкото възнамеряваше. Нейната реакция беше като взрив. Думите й изригнаха със силата на истеричен фонтан. Тя го проклинаше. Кели, хванал ръцете й в своите, слушаше безчувствен обидите.
Очите на Пи Йънг изскочиха — той бе смаян от невероятната драма долу до такава степен, че не забелязваше бясното, почти разплакано момиче зад гърба си. Тя го дърпаше умолително за ризата. Пи я блъсна, без дори да отмести очи от шахматното поле.
Едрият войник от фигурите на Кели изведнъж се хвърли към най-близкия от охраната, заби рамо в гърдите му и юмрукът му се стовари в корема на противника. Партизаните на Пи Йънг се втурнаха, свалиха го на земята и го замъкнаха обратно в квадрата му.
Насред бъркотията Джери избухна в сълзи и се затича уплашен към родителите си. Кели пусна Маргарет, тя падна на колене и прегърна треперещото дете. Пол, неговият брат — близнак, стоеше на мястото си, изплашен, с поглед втренчен в пода.
— Ще продължим ли играта, полковник? — попита Пи Йънг със силен глас.
Барзов обърна гръб на шаха — не искаше да предотврати следващата стъпка, нито да гледа.
Кели затвори очи и зачака заповедта на Пи Йънг към екзекуторите. Не можеше да се реши да погледне към Маргарет и Джери. Пи Йънг махна за тишина.
— Много съжалявам… — започна той.
В този миг той млъкна и болезнено стисна устни.
Заплахата изведнъж изчезна от лицето му — останаха само изненада и глупост. Дребното човече се подпря на парапета, преметна се и рухна в краката на войниците си.
Майор Барзов се бореше с младата китайка. В малката си, все още свободна ръка, тя стискаше тънък, кървав нож. Заби го в гърдите си и се стовари върху майора. Барзов я остави да падне и пристъпи към парапета.
— Пленниците да останат по местата си! — извика той на охраната. — Жив ли е?
В гласа на майора нямаше гняв, нито съжаление — само раздразнение от усложненията и неудобството. Един от подчинените погледна към своя командир и поклати отрицателно глава.
Барзов нареди на помагащите и войниците да изнесат телата на Пи Йънг и момичето. Направи го по-скоро като притеснен домакин, а не като искрено жалещ човек. Никой не оспори властната му намеса.
— Значи в края на краищата това е твоята партия — рече Кели.
— Народите на Азия загубиха един голям вожд — произнесе с печал Барзов.
После се усмихна странно към Кели.
— Макар че не бе лишен от недостатъци, нали полковник? Вие обаче спечелихте само инициатива, не и цялата игра. Сега ще си имате работа с мен, не с Пи Йънг. Останете на мястото си, полковник. Ще се върна много скоро.
Той изтърси цигарата си върху резбования парапет, пусна с изискано движение цигарето в джоба си и изчезна зад завесите.
— Джери ще се отърве ли? — прошепна Маргарет.
Гласът й изразяваше молба, а не въпрос, сякаш Кели имаше право на милосърдие.